Републиката на крадците [bg]

Плаши те, че в теб все още може би има нещо скрито, дори и от самия теб, някаква стихия, приличаща на руини, които могат да се срутят, и ме преследва мисълта, че следващия път, когато ме погледнеш, това няма да е с очите, с които те помня, а с очите на непознат.

Прости ми. Знам, че мълчанието ми ще те обезпокои не по-малко от откровеността ми, затова избрах да бъда откровена.

Позволих на чувства, за които мислех, че съм погребала, да се върнат с всичка сила и в момента отчаяно се нуждая да се откъсна и да прочистя мислите си. Моля те, не се опитвай да се връщаш в „Знакът на Черен ирис“ лично. Моля те, не ме търси. В момента имам нужда да бъдеш повече мой противник, отколкото любовник или дори приятел. И говоря от името и на двама ни.

— Ах, мамка му на всичко! — промълви Локи, смачка пергамента и го пъхна в джоба на жакета си. — Мътните го взели! — Свлече се на стола, свъсил вежди, и позволи на погледа си да се рее отнесено по стената. Стаята потъна в страшно неловка тишина, докато Джийн не прочисти гърлото си.

— Аха, Никорос… Изглеждаш, все едно са те пребили дяволи — каза той. — Какво става?

— Работа, сър, работа. Толкова много. И аз… аз… извинете ме, карам без… субстанцията, за която говорихме.

— Спираш да поглъщаш проклетия прах! — Джийн потупа Никорос по рамото — жест, който накара дребния човек да се разтресе като желе. — Браво! Сам се вкарваше в гроба, нали знаеш.

— Чувството в главата ми някак си ме кара да желая да бях успял — отвърна Никорос.

Любопитството на Локи го върна в настоящето и той започна да изучава Никорос. Картейнецът със сигурност беше в абстиненция, не използваше черната алхимия. Локи беше виждал стотици такива случаи. Страданието щеше с дни да подхвърля Никорос както котка си играе с мишка. Може би щеше да е разумно да намали задълженията на горкия човек… Или направо да го окове за стената.

„Адове — помисли си Локи, — ако изляза още малко от кожата си, може да се наложи и мен да оковат до него.“

— Себастиан — каза Джийн, — ако писмото съдържа каквото си мисля… Това, как да го кажа, край ли е? Или просто прекъсване?

— Нож в корема е — отвърна Локи. — Но предполагам… Е, предполагам, че по-скоро мога да го разглеждам като прекъсване.

— Добре — каза Джийн. — Добре!

— Сигурно е така — промълви Локи. След това в гърдите му се надигна познатата горещина на нетърпението. — Да, сигурно наистина е така! Богове, имам нужда от шум и пакости! Имам нужда от врява и глупости, докато не мога вече да гледам! Никорос! Какво си правил цяла нощ?

— Ами… Тъкмо се върнах от огледа на голямата каша — каза Никорос. — Голяма е и става все по-зле. Не само за нас, имам предвид. За целия град.

— Губя способността си да различавам кашите тук — каза Локи.

— О! Имам предвид Северните порти, господа, и Прашния двор. Всички бежанци от север.

— О, богове, проклетата война! — каза Локи. — Почти я бях забравил. Какъв тип бежанци?