За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
След като законът на Порция отменил наказанието на гражданите «бой с пръчка» и превръщането им в роби, явният крадец бил наказван с глоба, надвишаваща стойността на откраднатата вещ четири пъти, а неявният продължавал да плаща двойно.
Изглежда странно, че тия закони са правели такава разлика в оценката на двата вида престъпление, както са правели и в размера на наказанията; в същност дали крадецът е бивал хващан преди или след отнасянето на откраднатата вещ на определено място, е нещо, което не определя характера на престъплението. За мене няма никакво съмнение, че цялата теория на римските закони за кражбата е била извлечена от лакедемонските постановки. Ликург в намерението си да развие у своите граждани ловкост, хитрост и действеност е искал децата да се упражняват в кражба и жестоко да бичуват ония от тях, които се оставят да бъдат хванати; това е причината, според която у гърците, а след това и у римляните се е правела такава голяма разлика между явната и неявната кражба.
Римляните хвърляли от Тарпейската скала всеки роб, който е крал. Тук не е ставало въпрос за лакедемонските постановки; законите на Ликург за кражбата не са били предназначени за робите; в тази точка отстъплението от тях е било равносилно на точното им изпълнение.
В Рим, когато някой непълнолетен бивал заловен в кражба, преторът заповядвал да го набият с пръчка по негово усмотрение, както ставало и в Лакедемон. Всичко това идва отдалеч. Лакедемонците са заимствували тия обичаи от критяните; и Платон, желаейки да докаже, че институциите у критяните са били създадени за война, се позовава на «способността да се понасят болките, когато се бият отделни хора, и при кражби, които те задължават да се укриваш.»
Тъй като гражданските закони зависят от политическите, защото те винаги са предназначени за обществото, би било добре, когато някой граждански закон се пренася от един народ на друг, предварително да се проучи дали тия два народа имат еднакви институции и еднакво държавно право.
Така, когато законите за кражба са преминали от критяните към лакедемонците, те са се оказали еднакво разумни у двата народа, понеже и едните, и другите са имали еднакъв начин на управление и еднакво държавно устройство. Но когато същите тия закони били пренесени от Лакедемон в Рим, където не са попаднали на същото държавно устройство, те са останали винаги чужди за него, несвързани с никои други граждански закони на римляните.
Глава XIV
За това, че законите не трябва да се отделят от обстоятелствата, при които се създават
Един атински закон е изисквал, когато градът попадне в обсада, всички негови жители, негодни за защита, да бъдат предавани на смърт. Това е бил отвратителен политически закон, следствие от едно отвратително международно право. У гърците жителите на покорения град губели гражданската си свобода и били предавани като роби; завземането на града влачело след себе си цялостното му разрушаване. И това е коренът не само на отчаяната съпротива и нечовешките действия, но и на жестоките закони, към които понякога се прибягвало.
Римските закони са изисквали лекарите да бъдат наказвани за тяхното нехайство и неспособност. В този случай те са осъждали на заточение всеки лекар, що-годе издигнат, и на смърт — всеки с по-ниско положение. Според нашите закони се постъпва по-иначе. Римските закони не са били изработени при обстоятелства като нашите. В Рим с медицина се е занимавал всеки, който иска; а у нас лекарите са задължени да преминат курс на обучение и да получат някаква степен; така че те следва да бъдат вещи в своето изкуство.
Глава XV
За това, че понякога е полезно законът да се коригира сам
Законът на дванадесетте таблици е разрешавал да се убива нощният крадец, както и дневният, ако той, бидейки преследван, започнел да се брани; но е изисквал този, който убива крадец, да крещи и да вика други граждани; и това е нещо, което законите, даващи право на саморазправа, трябва да изискват винаги. Това е вик на невинност, който в момент на действие призовава свидетели и съдии. Трябва хората да бъдат осведомени за действието; и да бъдат осведомени в същия момент, когато се извършва то; когато за него говори всичко — видът на лицето, изразът, страстите, мълчанието; когато всяка дума осъжда или оправдава. Един закон, който може да влезе в такова рязко противоречие с безопасността и свободата на гражданите, трябва да бъде приведен в изпълнение в тяхно присъствие.