Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Сив страж е почти срутен. Каменна врата ще свърши по-добра работа, стига да се намерят мъже. Ледена вис и Дълбоко езеро също, да речем. С ежедневни патрули по стената между тях.

— Патрули. М-да. По два на ден, ако можем. Самият Вал е здрава преграда. Без отбрана няма да ги спре, но ще ги забави доста. Колкото по-голяма е ордата, толкова повече време ще им трябва. Ако съдим по пущинака, който са оставили след себе си, явно са решили да вземат жените си. И децата си също така, и животните… Виждал ли си коза да се катери по стълба? Или по въже? Ще трябва да си градят стъпала, или голяма рампа… това ще им отнеме поне един лунен кръг, може би и повече. Манс ще се сети, че най-добрата възможност за него е да премине под Вала. През порта или…

— Процеп.

— Валът е висок седемстотин стъпки и в основата си е толкова дебел, че ще са нужни сто души за една година, за да го прокопаят с брадви.

— Въпреки това.

Мормон отчупи намръщено от хляба си.

— Как?

— Как иначе. Магия. — Корин отхапа половината от яйцето. — Иначе за какво Манс ще събира силите си в Ледени нокти? Те са мрачни и сурови, а и пътят оттам до Вала е дълъг и мъчителен.

— Аз се надявах, че е избрал планините, за да скрие сбора си от очите на щурмоваците ни.

— Може би — отвърна Корин, след като дояде яйцето. — Но ми се струва, че има и още нещо. Търси нещо той по ония високи и студени места. Търси нещо, което му трябва много.

— Нещо? — Гарванът на Мормон вдигна глава и изпищя. В тясната палатка гласът му прозвуча рязко, като нож.

— Някаква сила. Но какво е… пленникът не можа да каже. Може би го разпитваха твърде грубо и издъхна с много недоизказани неща. Впрочем съмнявам се, че го е знаел.

Джон чу писъка на вятъра отвън, преминал през пролуките на кръглата стена и задърпал въжетата на палатката. Мормон потърка замислено брадичка.

— Някаква сила, казваш. Трябва да разбера.

— Значи трябва да пратиш съгледвачи в планините.

— Никак не ми се ще да рискувам повече хора.

— Останало ни е само да умрем. За какво друго сме облекли тези черни наметала, освен да умрем в защита на кралството? На твое място бих изпратил петнадесет души, в три групи по петима. Едната да опипа Млечна вода, едната — Пищящ проход, една да изкачи Великанско стълбище. Да научат какво ни чака в тези планини.

— Чака — изграчи гарванът. — Чака.

Лорд-командир Мормон въздъхна тежко.

— Друг избор не виждам — отстъпи той. — Но ако не се върнете…

— Все някой ще слезе от Ледените нокти, милорд — каза щурмовакът. — Ако сме ние, толкова по-добре. Ако не — ще е Манс Райдър, а вие седите точно на пътя му. Не може да продължи на юг и да ви остави зад гърба си, да го преследвате и биете в тила. Ще трябва да щурмува. Мястото е здраво.

— Не чак толкова.

— Най-много всички да измрем. Това ще спечели време за братята ни на Вала. Време да се попълнят гарнизоните и да се замразят портите. Време да се наточат брадвите и да се поправят катапултите. Животът ни ще е добре похарчена монета.