![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Проходът беше достъпен само по време на прилив и беше коварен, но уменията му на контрабандист не го бяха напуснали. Давос ловко започна да превежда лодката между издадените скали, докато устието на пещерата не се извиси пред тях. Остави вълните сами да ги вкарат вътре. Кипяха около тях, подмятаха лодката и ги намокриха. Едва забележим издаден каменен пръст изникна от мрака, сипейки пяна, и Давос едва успя да го избегне.
След това се озоваха вътре, погълнати от мрака, и водите се укротиха. Малката лодка забави и се завъртя. Ехото от дъха им ги обкръжи отвсякъде. Давос не беше очаквал толкова мрак. Последния път по целия тунел горяха запалени факли и очите на умиращите от глад хора се взираха през амбразурите по каменния свод. Знаеше, че решетките на портикула са някъде напред. С помощта на греблата забави скоростта и леко се понесоха напред.
— Дотук сме. Освен ако нямате свой човек вътре, който да вдигне решетките за нас. — Шепотът му пробяга над водата.
— Преминахме ли стените?
— Да. Отдолу. Но повече не можем да продължим. Решетките стигат чак до дъното. И са толкова нагъсто, че и дете не може да се промъкне между тях.
Отговор не последва. Само леко шумолене. А след това сред мрака лумна светлина.
Давос вдигна ръка да заслони очите си и дъхът му спря. Мелисандра отметна качулката си и свали димящата си роба. Отдолу беше съвсем гола и наедряла, с дете. Издутите й гърди висяха тежко над ребрата й, а коремът й се беше издул до пръсване. „Боговете дано ни опазят“ прошепна той и в отговор чу смях, дълбок и гърлен. Очите й бяха нажежени въглени, а потта, покрила кожата й, засия с вътрешна светлина. Мелисандра засия.
После клекна и разтвори краката си. По бедрата й потече кръв, черна като мастило. Викът й бе вик на агония, или на екстаз, или на двете наведнъж. И Давос видя короната на детската глава, как се плъзга от утробата й. Две ръце се загърчиха, задраскаха, черни пръсти се впиха в напъващите се бедра на Мелисандра, докато цялата сянка не се изсипа в света и не се извиси, по-висока от Давос, висока колкото тунела, издигна се над лодката. Остана му само миг да я види преди да изчезне, извивайки се между решетките на портикула, но мигът продължи достатъчно дълго.
Той позна тази сянка. И позна мъжа, който я беше хвърлил.
ДЖОН
Зовът се понесе в черната нощ. Джон се надигна на лакът и ръката му по силата на навика посегна за Дълъг нокът, докато лагерът се разбуждаше. „Рогът, разбуждащ спящите.“
Дългият нисък тон се задържа протяжен и едва доловим. Часовите по кръговата стена се заковаха по местата си, всички обърнати на запад. Щом рогът заглъхна, и вятърът сякаш престана да духа. Мъжете заотмятаха завивките, запосягаха за копията и мечовете си. Изцвили кон и го укротиха. За миг сякаш целият лес затаи дъх. Братята на Нощния страж зачакаха втори зов, молейки се дано да не го чуят и стъписани от страх, че ще го чуят.
Когато тишината се разтегна непоносимо дълго и мъжете най-сетне разбраха, че рогът няма да отекне отново, взеха да се хилят тъпо, сякаш искаха да отрекат с това доскорошната си тревога. Джон Сняг хвърли няколко съчки в огъня, пристегна меча си, нахлузи ботушите, отърси калта и сланата от наметалото си и го закопча на раменете си. Пламъците се усилиха — благословена топлина, която задиша съживена в лицето му, докато се обличаше. Чу как лорд-командирът се размърдва в палатката си. След малко Мормон вдигна платнището.
— Едно изсвирване, нали? — На рамото му гарванът седеше свит и мълчалив, и гледаше окаяно.
— Едно, милорд — потвърди Джон. — Идват братя.
Мормон пристъпи до огъня.
— Полуръката. Крайно време беше. — С всеки ден очакване ставаше все по-раздразнителен. — Погрижи се да има топла храна за хората и фураж за конете. Корин искам да го видя веднага.
— Ще го доведа, милорд. — Очакваха мъжете от Сенчестата кула от няколко дни. След като не се появиха в уречения срок, братята бяха започнали да се чудят. Джон беше чул мрачни приказки около огъня и не само от устата на Ед Скръбния. Сир Отин Витърс настояваше да се оттеглят към Черен замък колкото се може по-скоро. Сир Маладор Локи предлагаше да тръгнат към Сенчестата кула, надявайки се, че ще хванат дирите на Корин и ще разберат какво го е сполетяло. А Торен Малък лес искаше да навлязат в планините.