Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Ще ми дадете ли онова, за което ви помолих?

— Може би. — Лансел бе поискал да му възложат да командва част в предстоящото сражение. Великолепен начин да умре преди да му поникнат мустаците, но младите рицари винаги се мислят за непобедими.

Тирион се задържа, след като братовчед му се измъкна навън. Пред Воина запали една нова свещ от горящите. „Да пазиш брат ми, проклето копеле. Той е от твоите.“ Втора свещ запали на Странника. За себе си.

Същата нощ, когато в Червената цитадела се смрачи, Брон дойде и го завари да запечатва писмо.

— Това го занеси на сир Джейслин Байуотър. — Джуджето капна нагорещен восък върху свитъка.

— Какво казва? — Брон не можеше да чете. Затова задаваше безочливи въпроси.

— Че трябва да подбере петдесетима от най-добрите си хора и да разузнае по Пътя на розата.

— Станис по-скоро ще дойде по кралския път.

— О, знам. На Байуотър му кажи изобщо да не се съобразява какво пише в писмото, а да поведе хората си на север. Да сложи капан по пътя за Росби. Лорд Джилс ще тръгне за замъка си след ден-два, с дузина от войниците си, няколко слуги и племенника ми. Принц Томен сигурно ще е облечен като паж.

— Искаш да върне момчето, това ли е?

— Не. Искам да го отведат в замъка. — Тирион бе преценил, че преместването на момчето от града е едно от добрите хрумвания на сестра му. В Росби Томен щеше да е предпазен от гнева на тълпата, а и с това, че щеше да е далече от брат си, нещата ставаха по-трудни за Станис; дори да вземеше Кралски чертог и да обезглавеше Джофри, все пак оставаше още един претендент Ланистър, с когото да се състезава. — Лорд Джилс е твърде болнав, за да му избяга, и твърде страхлив, за да се бие. Ще заповяда на кастелана си да отвори портите. Щом влезе вътре, Байуотър да изгони гарнизона и да пази там Томен. А, питай го добре ли му звучи „лорд Байуотър“.

— Лорд Брон щеше да звучи още по-добре. Аз мога да ти отвлека момчето не по-зле. Ще го дундуркам на коляно и ще му пея приспивни песнички, стига в това да има лордска титла.

— Ти ми трябваш тук — каза Тирион. „А и не мога да ти поверя племенника си.“ Ако нещо лошо сполетеше Джофри, претенциите на Ланистър за Железния трон щяха да легнат на крехките плещи на Томен. Златните плащове на сир Джейслин щяха да го бранят; наемниците на Брон щяха да са по-склонни да го продадат на враговете му.

— Какво да направи новият лорд със стария?

— Каквото иска, стига да не забравя да го храни. Не искам да умре. — Тирион се вдигна от масата. — Сестра ми ще прати някой от Кралската гвардия с принца.

Това не притесни Брон.

— Хрътката е куче на Джофри, той няма да го остави. Златните плащове на Желязната ръка ги бива да се оправят лесно с всеки друг.