Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Джон се беше надявал, че пристигането на братята от Черната кула ще вдигне духа на хората в лагера. Предната нощ — тъкмо се връщаше от тъмното, след като пусна една вода — чу петима-шестима да си говорят тихо край един огън. Като чу мърморенето на Чет, че е крайно време да се връщат, Джон се спря да послуша.

— Този обход е една старческа глупост — чу той. — Нищо няма да намерим освен гробовете си в тия планини.

— В Ледени нокти има великани и варгове, че и по-лоши неща — рече Ларк Сестриния.

— Аз там няма да ида, казвам ви.

— Стария мечок няма да ти остави избор.

— Може пък ние да не му оставим избор — каза Чет.

Точно в този момент едно от кучетата бе вдигнало глава и изръмжа, и той трябваше да се измъкне бързо, докато не са го видели. „Това не трябваше да го чуя.“ Помисли дали да не каже на Мормон, но как да стане доносник за братята си, макар и за такива братя като Чет и Сестриния? „Това са само празни приказки — каза си Джон. — Студено им е и са уплашени.“ Да се чака тук беше трудно — да клечат на каменистото било над гората и да се чудят какво ще им донесе утрото. „Винаги най-опасен е невидимият враг.“

Джон измъкна новата си кама от канията и се загледа в пламъците, затанцували по лъскавото черно стъкло. Сам беше издялал дървената дръжка и беше усукал двойно конопената връв, с която я уви, за да се стиска добре. Грозно, но служеше. Ед Скръбния му подметна, че от стъклените ножове имало толкова файда, колкото от циците на рицарска броня, но Джон не беше толкова сигурен. Драконовото стъкло се оказа по-остро от стомана, макар и много по-чупливо.

„Нарочно е било заровено.“

Беше направил кама и за Грен, и друга за лорд-командира. Бойния рог го даде на Сам. След по-грижливия оглед рогът се беше оказал напукан и макар да го изчисти грижливо от пръстта, Джон не можа да изкара от него никакъв звук. Ръбът му също беше олющен, но Сам си падаше по разни стари неща, макар и да бяха съвсем безполезни.

— Направи си от него рог за пиене — посъветва го Джон, — и всеки път, когато седнеш да пиеш, ще си спомняш как си ходил на обход отвъд Вала, чак до Юмрука на Първите. — Даде му освен това едно острие на копие и дузина за стрели, а останалите раздаде на останалите си приятели за късмет.

Стария мечок като че ли остана доволен от камата, макар да предпочиташе стоманения нож на колана си, както забеляза Джон. Мормон не можа да предложи отговор кой е могъл да зарови наметалото, нито какво може да означава това. „Може би Корин ще знае.“ Полуръката беше прониквал много по-надълбоко в дивата северна пустош от всеки жив човек.

— Ти ли ще им сервираш, или аз да ходя?

Джон прибра камата.

— Отивам. — Искаше да чуе какво си говорят.