Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
— Имаш мен. — Шае го целуна, ръцете й се плъзнаха около врата му и тялото й се притисна в него.
Целувката й го възбуди както винаги, но този път Тирион леко я отблъсна.
— Не сега. Миличко, аз трябва… хм, наречи го семенцето на плана ми. Мисля, че мога да те вкарам в кухните на замъка.
Лицето на Шае се вкочани.
— В кухните?
— Да. Ако го направя с помощта на Варис, никой няма да разбере.
Тя се изкикоти.
— Милорд, та аз ще ви отровя. Всеки, който е опитвал от онова, което съм готвила, ми е казвал, че съм абсолютна бездарница.
— Червената цитадела си има достатъчно готвачи. Касапи и хлебари също. Ще трябва да те предрешим като слугинче.
— Кухненско слугинче — каза тя. — В раздърпан кафяв сукман. Така ли иска да ме види милорд?
— Милорд иска да те види жива — каза Тирион. — Едва ли ще можеш да чистиш котлетата в коприна и кадифе.
— Омръзнах ли му вече на милорд? — Шае пъхна ръка под ризата и напипа члена му. Само два пъти го погали и той се вкочани в шепата й. — Той още ме иска. — Тя се засмя. — Искаш ли да начукаш кухненското си слугинче, милорд? Можеш да ме оваляш в брашно и да смучеш мас от цицките ми, ако…
— Престани. — Поведението й му напомни за Данси, която толкова се бе старала да си спечели облога. Избута грубо ръката й, за да не й позволи повече хитрувания. — Не е време за креватни забавления, Шае. Животът ти може да е в опасност.
Усмивката й се стопи.
— Ако съм разочаровала милорд, станало е неволно, само… не можете ли просто да ми дадете повече стражи?
Тирион въздъхна дълбоко. „Не забравяй колко е млада“ — напомни си той. И хвана ръката й.
— Скъпите ти накити могат да се заменят, хубавите ти дрехи могат да се ушият два пъти по-хубаво от старите. За мен ти си най-скъпото нещо отсам тези стени. Червената цитадела също не е безопасна, но е много по-безопасна, отколкото тук. Искам те там.
— В кухните. Да търкам котлетата.
— За малко.
— Баща ми ме превърна в кухненската си слугиня — каза тя с изкривени устни. — Затова избягах от него.
— Каза ми, че си избягала, защото те е превърнал в своя курва — напомни й той.
— Това също. Чистенето на котлите не ми харесваше повече от кожения му пирон в мене. — Тя поклати глава. — Защо не можеш да ме вземеш в кулата си? Половината придворни лордове държат при себе си жени, които им топлят леглата.
— Защото изрично ми е забранено да те взимам в двора.
— От глупавия ти баща. — Шае се нацупи. — Вече си достатъчно голям, за да държиш при себе си колкото курви искаш. За безбрадо момченце ли те взима той? Какво може да ти направи? Да те напердаши?
Тирион я зашлеви. Не много силно, но достатъчно силно.
— Проклета да си. Проклета да си. Никога повече не ми се подигравай. Не и ти.
За миг Шае онемя. Чуваше се само щурецът.
— Моля ви за прошка, милорд — каза накрая тя, тежко и сковано. — Не исках да бъда нагла.
„А аз не исках да те ударя. Богове милостиви, в Церсей ли се превръщам?“
— Сбъркахме — каза той. — И двамата. Шае, ти просто не разбираш. — Думи, които никога не беше мислил да изрича, започнаха да извират от него като глумци от кух дървен кон. — Когато бях на тринайсет, се венчах за щерката на един селяк. За такава поне я мислех. Бях заслепен от любов и мислех, че и тя изпитва същото към мен, но баща ми натри истината в лицето ми. Невястата ми беше курва, която Джайм беше наел, за да вкуся за първи път мъжеството си. — „И вярвах на всичко това, глупакът му с глупак.“ — За да ми набие урока в главата, лорд Тивин даде жена ми на цяла барака войници, да правят с нея каквото си искат и ме заповяда да гледам. — „И да я обладая последен, след като всички бяха свършили. За последен път, без капчица останала любов и нежност.“ — „Така, за да я запомниш каквато е“, каза той, а аз трябваше да му се опълча, но патката ми ме предаде и направих, каквото ми се заповяда. След като приключи с нея, баща ми се разпореди да разтрогнат брака. Все едно че никога не сме били венчани, казаха септоните. — Той стисна ръката й. — Моля те, нека да не говорим повече за Кулата на Ръката. Ще останеш в кухните само за малко. Щом приключим със Станис, ще получиш друга къща и коприни, меки като ръцете ти.
Очите на Шае бяха станали големи, но Тирион не можа да разчете какво се крие зад тях.
— Ръцете ми няма да са меки, ако чистя пещи и мия чинии по цял ден. Още ли ще искате да ви докосват, когато изпръхнат и се напукат от врялата вода и сапуна?
— Повече от всякога — увери я той. — Защото ще ми напомнят какво е трябвало да изтърпиш.
Не беше сигурен, че му повярва. Тя сведе очи.
— Както заповядате, милорд.