Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Сам дойде запъхтян, след като Джон обходи лагера. Под черната гугла лицето му беше бяло и кръгло като луната.

— Чух рога. Чичо ти ли се върна?

— Не. Това са мъжете от Сенчестата кула. — Беше му все по-трудно да удържа в сърцето си надеждата, че Бенджен Старк ще се върне жив. Наметалото, което беше намерил под Юмрука, спокойно можеше да е на чичо му или на някой от хората с него, това призна дори Стария мечок, макар че защо бе трябвало да го заравят точно там, увито около купчината драконово стъкло — това никой не можеше да каже. — Сам, трябва да вървя.

При стената завари стражите да теглят дебелите колове от замръзналата земя, за да отворят пролука. Скоро първите братя от Сенчестата кула започнаха да се тътрят в колона един по един нагоре по склона. Всички бяха навлечени в дебели кожи, с тук-там по малко стомана или бронз. Дълги бради покриваха коравите им мършави лица. Джон се изненада като видя, че някои яздят по двама на кон. Когато ги погледна по-отблизо, разбра, че мнозина от тях са ранени. „Имали са неприятности по пътя.“

Джон позна Корин Полуръката в момента, в който го видя, макар никога досега да не го беше срещал. Едрият щурмовак се беше превърнал в легенда на Стража: човек на малкото думи и бързото действие, висок и прав като копие, с дълги крайници и строго лице. За разлика от хората си, той беше гладко избръснат. Косата му се спускаше под шлема на тежка посребрена като от слана плитка, а черното, което носеше, беше толкова похабено, че можеше да мине за сиво. Само палец и показалец бяха останали на ръката, която държеше юздите — другите пръсти бяха отсечени, когато хванал острието на брадвата на някакъв дивак, иначе щяло да му разцепи черепа. Разправяха, че забил осакатения си юмрук в очите на мъжа с брадвата, така че кръвта му пръснала в очите, и го заклал, докато бил заслепен. От този ден диваците не познаваха по-неумолим враг от него по Вала.

Джон го поздрави и каза:

— Лорд-командир Мормон иска да ви види веднага. Ще ви заведа до палатката му.

Корин скочи от седлото си.

— Хората ми са гладни, конете трябва да се изтрият и да получат зоб.

— Ще се погрижим.

Щурмовакът предаде коня си на грижите на един от хората си и го последва.

— Ти си Джон Сняг. Приличаш на баща си.

— Познавахте ли го, милорд?

— Не „милорд“. Само брат на Нощния страж. Да, познавах го лорд Едард. Както и баща му преди него.

Джон трябваше да ускори крачка, за да не изостава от Корин.

— Лорд Рикард е умрял преди да се родя.

— Беше приятел на Стража. — Корин се огледа. — Казват, че с теб тичало някакво вълчище.

— Дух ще се върне призори. Нощем ходи на лов.

Завариха Ед Скръбния да пече бекон и да вари десетина яйца в едно котле над огъня на Стария мечок. Мормон седеше на лагерния си стол от дърво и кожа.