Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Отчаянието удави всички други мисли в ума на Тирион. Когато Шае им донесе виното, той само отпи, хвърли чашата и тя се пръсна в зида на къщата. Тя вдигна ръка да се предпази от парчетата. Виното се разля на дълги пръсти, черни под лунната светлина.

— Проклет да е!

Варис се усмихна и устата му зейна с два реда гнили зъби.

— Кой, милорд? Сир Кортни или лорд Станис?

— И двамата. — Бурен край беше силен, трябваше да издържи половин година или повече… достатъчно, за да приключи баща му с Роб Старк. — Как е станало?

Варис хвърли поглед към Шае.

— Милорд, трябва ли да тревожим съня на скъпата ви дама с такива ужасни приказки?

— Една дама може да се уплаши — каза Шае. — Но аз — не.

— А би трябвало — каза й Тирион. — Щом Бурен край е паднал, Станис скоро ще насочи вниманието си към Кралски чертог. — Сега съжали, че си хвърли виното. — Лорд Варис, дайте ни малко време и ще се върна в замъка с вас.

— Ще ви чакам при конюшнята. — Поклони се и се отдалечи с тромавите си просешки стъпки.

Тирион придърпа Шае към себе си.

— Тук не си в безопасност.

— Имам си стени и стражите ти, които ме пазят.

— Наемници — каза Тирион. — Много обичат златото ми, но дали ще умрат за него? Колкото до тези стени, ако се изправи един мъж, друг на гърба му ще ги прехвърли за един дъх. Едно имение като това изгоря по време на безредиците. Убиха собственика му, златаря, защото килерът му бил пълен с храна, както разкъсаха Великия септон, изнасилиха петдесет пъти Лолис и смазаха черепа на сир Ейрон. Какво си мислиш, че ще направят с теб, като разберат, че са спипали дамата на Ръката?

— Искаш да кажеш курвата на Ръката? — Погледна го с големите си дръзки очи. — Макар че бих могла да стана вашата дама, милорд. Бих могла да облека всички красиви неща, които ми дадохте, да се облека в сатен и златотъкани одежди, да сложа накитите ви, да положа длан на ръката ви и да седя до вас на пировете. Мога да ви даря със синове, знам, че мога… и се кълна, че никога не бих ви посрамила.

„Любовта ми към теб ме посрами достатъчно.“

— Сладки мечти, Шае. Вече ги забрави, моля те. Никога няма да се сбъднат.

— Заради кралицата ли? И от нея не ме е страх.

— Мен ме е страх.

— Тогава я убий и да се свършва. Не се обичате кой знае колко.

Тирион въздъхна.

— Тя е моя сестра. Човекът, който убие родната си сестра, е вечно прокълнат и от богове, и от хора. Нещо повече, каквото и да си мислим ние с теб за Церсей, баща ми и брат ми я обичат. Мога да заговорнича срещу всеки в пределите на Седемте кралства, но боговете не са ме надарили достатъчно, за да се изправя с мечове срещу Джайм.

— Младия вълк и лорд Станис имат мечове, но не те плашат.

„Колко малко неща знаеш, милото ми.“

— Срещу тях имам цялата мощ на дома Ланистър. Срещу Джайм или баща ми нямам нищо освен гърбицата си и двата си криви крака.