Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Цели сто хиляди печалба! — извика бижутерът. — Ах, монсеньор, колко сте щедър!
— Не, не, господине — каза Фуке, като го потупа по рамото, — понякога проявената деликатност просто не може да бъде заплатена. Печалбата е приблизително същата, както ако бяхте продали тези неща, но аз също ви дължа лихва.
С тези думи той свали от дантеления си маншет обсипаните с брилянти копчета за ръкавели, които същият ювелир неотдавна оценяваше на три хиляди пистола, след което се обърна към него:
— Вземете ги за спомен. Довиждане. Вие сте изключително честен човек.
— А вие, монсеньор — възкликна дълбоко трогнат бижутерът, — вие сте славен благородник.
Фуке изпрати достойния бижутер през тайната врата и тръгна да посрещне госпожа Дьо Белиер, която вече беше заобиколена от неговите гости.
— Не намирате ли, господа, че маркизата тази вечер няма равна на себе си? — каза Фуке. — Знаете ли защо?
— Защото госпожа Дьо Белиер е най-красивата жена поначало — каза някой от гостите.
— Не, защото тя е най-добрата от жените. Само че… всички скъпоценности, които носи тази вечер, са фалшиви.
Госпожа Дьо Белиер се изчерви.
— Тя? Която притежава най-красивите брилянти в Париж? — чуха се възклицания.
— Какво ще кажете? — Фуке се обърна тихичко към Пелисон.
— Най-после разбрах. Постъпката ви е прекрасна.
— И аз казвам така — засмя се Фуке.
— Вечерята е сложена — тържествено обяви Вател.
Вълната от поканени се устреми към столовата доста по-бързо, отколкото бе прието на министерски приеми. Очакваше ги великолепно зрелище. Върху бюфетите, на поставки и на масата, сред цветя и свещи блестеше най-богатата златна и сребърна колекция от съдове. Това бяха остатъците от старинните съкровища, изваяни и отлети от флорентинските майстори, докарани от Медичите в онези времена, когато във Франция е имало достатъчно злато. Тези чудеса на изкуството, скрити или заровени в земята по време на гражданските войни, плахо се бяха появявали на бял свят при настъпване на пауза във войните, които се водеха от хората на добрия тон и които се наричаха Фронда. Сеньорите се сражаваха помежду си, избиваха се, но не си позволяваха грабежи. Върху всички съдове беше сложен гербът на госпожа Дьо Белиер.
— Какво виждам! — извика Лафонтен. — Навсякъде буквите П и Б!
Най-голямо възхищение предизвика приборът на маркизата, който беше поставен по нареждане на самия Фуке. Пред него се издигаше пирамида от брилянти, сапфири, изумруди и антични камеи. Рубини, сечени от малоазиатските гърци върху златна мизийска основа, изумителна древноалександрийска мозайка от сребро, тежки египетски гривни от времето на Клеопатра лежаха в огромно блюдо — творение на Полиси, поставено върху триножник от позлатен бронз — работа на Бенвенуто Челини.
Щом маркизата видя пред себе си всичко, което вече не се бе надявала да види, лицето й се покри с мъртвешка бледост. В учудената и разтревожена зала се възцари дълбоко мълчание, което винаги е предвестник на силни душевни сътресения.
Фуке дори не даде знак да отстрани лакеите, които сновяха като работливи пчели около грамадните маси и бюфети.
— Господа — каза той, — съдовете, които виждате, принадлежат на госпожа Дьо Белиер. Веднъж, като узнала, че един от нейните приятели е изпаднал в нужда, тя изпратила всичкото това злато и сребро заедно със скъпоценностите, лежащи сега пред нея, на своя бижутер, за да ги продаде. Толкова великодушна постъпка трябва да бъде оценена достойно от такива истински приятели като вас. Щастлив е този, който внушава такава любов! Да пием за здравето на госпожа Дьо Белиер!
Силни викове заглушиха думите на Фуке. Онемялата маркиза се беше отпуснала в креслото ни жива ни умряла. Още малко и бедната жена щеше да загуби съзнание досущ като птиците на древна Елада, когато прелитали над арените на олимпийските зрелища.
— А сега — каза Пелисон, който винаги се трогваше от добродетелта, а красотата го караше да изпада във възторг, — сега да пием за човека, заради когото маркизата е извършила такава прекрасна постъпка, тъй като този, за когото става дума, наистина е достоен за любов.
Дойде ред на маркизата. Тя се изправи бледа и усмихната, протегна с трепереща ръка чашата си и пръстите й докоснаха ръката на Фуке, докато все още замъгленият й поглед жадуваше за любовта, която гореше в благородното сърце на великия й приятел.