Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
След като всички гости най-после се събраха, Гурвил тръгна към Пелисон, откъсна го от размислите му и го заведе в средата на гостната, внимателно затвори вратата, след което му зададе въпрос:
— Е, какво ново?
— Взех на заем от леля ми двадесет и пет хиляди ливри, ето чековете.
— Добре — отвърна Гурвил, — сега не достигат само сто деветдесет и пет хиляди ливри за първата вноска.
— За каква вноска? — попита Лафонтен с такъв тон, сякаш беше задал обичайния си въпрос: „А вие чели ли сте Барух?“
— Какъв разсеян човек! — възкликна Гурвил. — Нали вие сам ми съобщихте за малкото имение в Корбей, което се кани да продаде един от кредиторите на господин Фуке. Нали вие предложихте на всички приятели на Епикур да съберат пари, за да попречат на това. Вие казвахте също, че ще продадете част от къщата си в Шато-Пиери, за да внесете вашата част, а сега изведнъж питате: „За каква вноска става дума?“
Тези думи на Гурвил бяха посрещнати с общ смях, който накара Лафонтен да се изчерви и да разкрие ред любопитни и крайно смешни истории за това как жена му се ядосала заради продажбата и я осуетила и за това как спечелил пари от една поема в доста свободен стил. Всички се смееха неудържимо, слушайки как поетът хвали своята стока.
— Постарах се да надмина всичко писано досега от Бокачо, Аретино и други майстори на този жанр.
— Боже мой! — извика Пелисон. — Той ще си изпроси отлъчване от църквата!
— Така ли мислите? — наивно попита Лафонтен. — Кълна ви се, че го направих не за себе си, а за господин Фуке.
Този великолепен довод окончателно развесели присъстващите.
— Първото издание на тази поема — продължи той — продадох за цели осемстотин ливри. Нали знаете, че за книги с благочестиво съдържание читателите плащат два пъти по-малко.
— По-добре да бяхте съчинили — забеляза Гурвил през смях — някои благочестиви книги.
— Това създава много грижи и не е достатъчно развлекателно — спокойно каза Лафонтен, — ето тук, в тази кесия, има осемстотин ливри.
С тези думи той връчи своя дар на касиера на епикурейците. След него даде своите петдесет ливри и Лоре. Останалите също внесоха кой колкото можеше. Когато направиха изчисленията, се оказа, че са събрали четиридесет хиляди ливри.
Още не беше секнал звънът на монетите, когато суперинтендантът влезе, или по-точно, се промъкна в залата. Той беше скрит свидетел на тази сцена. Човекът, който боравеше с милиарди, богаташът, който познаваше всички удоволствия и почести, съществуващи на този свят, този човек с необятно сърце и творчески ум, събрал в себе си материалната и духовната същност на първото кралство в света, знаменитият Фуке, стоеше обкръжен от гостите си, с просълзени очи.
Той бръкна с тънките си бели пръсти в чувалчето със злато и сребро и каза с мек, затрогнат глас:
— О, жалка милостиньо, ти ще се загубиш в най-далечния ъгъл на опустялата ми кесия, но ти напълни докрай моето сърце, а него никой не може да изчерпи. Благодаря ви, приятели, благодаря ви!
Тъй като не можеше да разцелува всички около него, някои от които също се просълзиха, той прегърна Лафонтен и каза следните думи:
— Бедни ми приятелю! Заради мен жена ви е могла да ви убие и пак заради мен духовникът ще вземе да ви отлъчи от църквата!
— Всичко това са истински дреболии! — каза поетът. — Ако бяха почакали вашите кредитори една-две годинки, щях да напиша цяла стотица басни, всяка от тях щеше да бъде пусната в две издания и вашият дълг щеше да бъде изплатен.
Глава четиридесет и шеста
ЛАФОНТЕН ВОДИ ПРЕГОВОРИ
Фуке сърдечно стисна ръката на Лафонтен и каза добродушно:
— Мили мой поете, създайте още сто басни, но не заради осемдесетте пистола за всяка, а за да обогатите нашата литература със стотина шедьоври.
— Но не мислете — надувайки се, заяви Лафонтен, — че съм донесъл на господин суперинтенданта само тази идея и тези осемдесет пистола. Тук имам милион и половина!
— По дяволите този гасконец от Шато-Пиери! — възкликна Лоре.
— Трябва да докосвате не джоба, а главата си — забеляза Фуке, — щом става дума за идея, която ми предлагате.
— Господин суперинтендант — продължи Лафонтен, — вие не сте генерален прокурор, вие сте поет! Живописец, скулптор, приятел на науките и изкуствата! Но си признайте, че в никакъв случай не сте юрист!
— С удоволствие — отвърна усмихнат Фуке.
— Ако решат да ви изберат в академията, ще се откажете ли?
— Сигурно, нека не ми се обиждат академиците.