Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Погледът и усмивката на херцогинята се смекчиха. Тя беше очарована от кралицата и не го криеше.
— Кажете, скъпа моя — продължи кралицата, — какво желаете?
— Ами… ваше величество може да ми достави огромна, несравнима радост, ако ми окаже честта да ми гостува няколко дни в Дампиер.
— Това ли е всичко? — учуди се кралицата.
— Боже мой, нима не виждате, че ви моля за нечувано благодеяние? Ако не го виждате, значи съвсем не ме познавате. Ще приемете ли?
— Разбира се, на драго сърце.
— О, колко съм ви признателна!
— А аз ще бъда щастлива — продължи Ана Австрийска, все още не напълно уверена в искреността на херцогинята, — ако моето присъствие се окаже полезно за вас.
— Полезно! — извика през смях херцогинята. — О, не! — Приятно, сладостно, радостно, да, хиляди пъти да!
Тя хвана прекрасната ръка на кралицата и я покри с целувки. „Всъщност тя е добра жена — помисли си кралицата — и… за нея е типично душевното благородство.“
— Ваше величество — каза херцогинята, — моля да ми дадете две седмици. Знаейки, че съм в немилост, никой не искаше да ми даде на заем сто хиляди екю, които са ми нужни, за да приведа в ред Дампиер. Но сега, като стане известно, че тези пари ще отидат за това да приема ваше величество, парижките капитали като река ще потекат към мен.
— Значи това било — каза кралицата, кимвайки ласкаво с глава, — сто хиляди екю! Такава сума е нужна, за да се приведе в ред Дампиер, разбирам. Ако искате, аз ще ви я дам, херцогиньо.
— Наистина ли?
— Честна дума на кралица. Сто хиляди екю, това всъщност не е толкова много. Знам, че никога не сте продавали вашето мълчание за истинската му цена. Подайте ми онзи стол, херцогиньо, и аз ще ви напиша чек до господин Колбер, не, по-добре до господин Фуке, който е много по-любезен и по-приятен… В случай, че не плати, ще платя аз… но това едва ли ще се случи.
Кралицата написа чека, връчи го на херцогинята и се прости с нея, целувайки я накрая.
Глава четиридесет и пета
КАК ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН НАПИСА ПЪРВАТА СИ БАСНЯ
Разказът за всички тези интриги е изчерпан от нас и в следващите три глави на повествованието ще се разкрие непринудената игра на човешкия ум, толкова многообразен в проявите си.
Може би и занапред картината, която се каним да покажем, няма да може да мине без политика и интриги, но техните корени ще бъдат скрити толкова дълбоко, че читателят ще види само цветовете и разкошна живопис. Нещата ще бъдат също като на панаир, където великанът, ходещ по въже, се движи всъщност от слабите крачета и нежните ръчички на скритото под дрехите му дете.
И така, отново се връщаме в Сен-Манде, където суперинтендантът, както обикновено приемаше избраното общество на епикурейците.
От известно време за собственика на Сен-Манде бяха настъпили тежки дни.
Който влизаше при него, не можеше да не почувства затрудненията на министъра. Тук вече ги нямаше многолюдните и шумни сборища. Предлогът, който изтъкваше Фуке, беше от финансово естество, но както остроумно беше казал Гурвил, не съществувате по-лъжлив предлог от този. Тук нямаше и сянка от финанси. Наистина, Вател все още успяваше да поддържа репутацията на къщата.
Междувременно градинарите и овощарите, които снабдяваха със своите стоки кухнята, започнаха да се оплакват, че ги разоряват, като забавят сметките. Комисионерите, които доставяха испанските вина, изпращаха писмо след писмо, напразно искайки да им се плати по сметка. Рибарите, наети от суперинтенданта по крайбрежието на Нормандия, си правеха наум сметки, от които излизаше, че ако им се изплати дължимото, биха могли да оставят занаята и да се установят на брега. Прясна риба, която по-късно щеше да стане причина за смъртта на Вател, вече не се появяваше на трапезата. Все пак в приемния ден приятелите на господин Фуке се бяха събрали при него, по-многобройни от обикновено. Гурвил и абат Фуке разговаряха за финанси, а ако искаме да бъдем по-точни — абатът вземаше от Гурвил няколко пистола на заем. Пелисон, сложил крак връз крак, дописваше края на речта, с която Фуке трябваше да открие парламента. Тази реч бе истински шедьовър, тъй като Пелисон я съчиняваше като за приятел, което ще рече, че влагаше в нея всичко онова, заради което той, естествено, нямаше да се измъчва, ако я беше писал за себе си. Малко по-късно откъм градината пристигнаха Лафонтен и Лоре, които спореха за някакви весели стихове.
Художниците и музикантите се събираха около столовата. Когато удари осем, всички седнаха да вечерят. Суперинтендантът никога не ги караше да го чакат. Сега бе седем и половина и апетитът на всички беше доста изострен.