Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]
Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Электронная книга - «Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]». Краткое содержание книги:

КЪМ КУЛАТА НА ЗЕЛЕНИЯ АНГЕЛ” е многозначителен, находчив финал на основополагащата серия на ужасяващ магичен конфликт, който заплашва да разчупи самата тъкан на времето и простраството. В част 1 на “КЪМ КУЛАТА НА ЗЕЛЕНИЯ АНГЕЛ” верните служители на недоубития ситски Крал на бурите започват последните си приготовления за разрушителната кулминация на своите зли вълшебства, като въвличат крал Елиас все по-дълбоко в кошмарния си, оплетен в магии свят. Докато силите на Краля на бурите нарастват и границите на времето започват да се размиват, преданите съюзници на принц Джосуа се борят да обединят силите си при Камъка на раздялата. Там са се събрали също Саймън и оцелелите членове на Лигата на свитъка в отчаян опит да разнищят загадките на забравеното минало. Защото ако Лигата успее да възстанови тези безкрайно стари тайни магии, отдавна погребани под праха на времето, те може би ще разкрият на Джосуа и войската му единственото средство да сразят непобедимия враг...
1 ... 238 239 240 241 242 243 244 245 246 ... 313
Перейти на страницу:

— Вече ще пътуваме много по-спокойно, принцесо. — Той се усмихваше в брадата си. Дори да беше паднала в очите му сега, когато Аспитис беше разкрил позора й, той беше прекалено благороден, за да го покаже. — Кълна се в Дрор, видя ли Камарис? Видя ли го? Като мъж на половината от възрастта му.

— Да. — Тя се усмихна. Херцогът беше добър човек. — Видях го, Исгримнур. Беше като стара песен. Не, по-хубаво дори.

Той я събуди рано сутринта. По лицето му видя, че нещо не е наред.

— Тиамак ли? — Тя усети, че й става лошо. Бяха преживели толкова много! Но нали дребният човек беше започнал да се оправя?

Херцогът поклати глава.

— Монахът. Изчезнал е.

— Кадрах? — Мириамел не беше готова за това. Разтърка очи, като се мъчеше да се събуди окончателно. — Какво значи „изчезнал?“

— Отишъл си е. Взел е един от конете. Оставил е бележка. — Исгримнур посочи парче плат от Селска горичка — беше затиснато с камък, за да не го отвее неумолимият вятър.

Там, където трябваше да бъдат чувствата на Мириамел, предизвикани от бягството на Кадрах, Нямаше нищо. Тя вдигна камъка и разгъна парчето светъл плат. Да, беше неговият почерк: беше го виждала доста пъти. Изглежда, беше написал писмото с обгорена клечка от огъня.

„Какво толкова важно е имал да каже — питаше се тя, — та е загубил толкова време да напише бележка, преди да си отиде?“

После зачете.

„Принцесо,

Не мога да дойда с вас при Джосуа. Аз не спадам към онези хора. Не се обвинявай. Никой не е бил по-добър към мен от теб, дори след като разбра що за човек съм.

Боя се, че нещата са по-лоши, отколкото знаете, много по-лоши. Бих искал да имаше още нещо, което да можех да направя, но не съм в състояние да помогна на никого“.

Не се беше подписал.

— Какви „неща“? — попита раздразнено Исгримнур, който четеше през рамото й. — Какво иска да каже с това „нещата са по-лоши, отколкото знаете“?

Мириамел безпомощно сви рамене.

— Кой може да каже? — „Пак дезертира“, беше единствената й мисъл.

— Може би бях прекалено груб с него — каза херцогът унило, — но това не е причина да откраднеш кон и да отпрашиш.

— Той винаги беше изплашен. Откакто го познавам. Трудно е непрекъснато да живееш в страх.

— Е, няма да леем сълзи за него — измърмори Исгримнур. — Имаме си собствени грижи.

— Така е — потвърди Мириамел, докато сгъваше парчето плат, — няма да леем сълзи.

20. Пътници и пратеници

— Не съм била тук толкова много сезони — каза Адиту. — Много, много сезони.

Тя спря, вдигна ръце и завъртя пръсти в сложен жест; стройното й тяло се поклащаше като пръчка на водотърсач. Саймън я гледаше с изумление — и с доста страх.

— Няма ли да слезеш долу? — попита той.

Тя само бегло го погледна — осветена от луната усмивка заигра в ъгълчетата на устата й, — после отново обърна очи към небето и измина още няколко стъпки по тънкия, ронещ се парапет на Обсерваторията.

— Срам за Дома на Годишния танц — каза тя. — Трябвало е да направим повече за съхранението на това място. Болно ми е да виждам как се разпада.

Саймън не смяташе, че тонът й е много натъжен.

— Гелое нарича това място Обсерваторията — каза Саймън. — Защо?

— Не знам. Какво значи „обсерватория“? Не знам тази дума на вашия език.

— Отец Странгиард казва, че е място като тези, които са имали в Набан по времето на императорите — високи постройки, откъдето са наблюдавали звездите и са се опитвали да предскажат какво ще се случи.

Адиту се разсмя и повдигна крака си във въздуха, за да събуе обувката си, след това стъпи с него и направи същото с другия толкова спокойно, сякаш стоеше на земята до Саймън, а не на двайсет лакътя височина на тънък каменен корниз. Изрита обувките и те тупнаха меко на влажната трева.

— Сигурно се е пошегувала, макар че има някакъв смисъл в думите й. Тук никой не е гледал звездите, освен както се гледат отвсякъде. Това беше мястото на Рао йе-Сама'ан — Главния свидетел.

— Главния свидетел? — На Саймън му се искаше Адиту да не върви по хлъзгавия корниз толкова бързо. Първо, защото това го принуждаваше да върви енергично просто за да я чува. Второ… е, ами беше опасно, дори тя да не смяташе така. — Какво значи това?

— Знаеш какво значи Свидетел, Саймън. Джирики ти даде огледалото си. Това е по-малък Свидетел, и много от тях все още съществуват. Имало е съвсем малко Главни свидетели, всеки свързан с определено място — Езерото на Трите дълбочини в Асу'а, Говорещия огън в Хикехикайо, Зелената колона в Джина-Т'сеней — и повечето от тях са разрушени, или рухнали, или изчезнали. Тук, в Сесуад'ра, имаше огромна скала под земята, скала, наричана Окото на Земния дракон, Великата змия, която е захапала собствената си опашка. Ние сме построили цялото това нещо на върха на тази скала. Това не е съвсем Главен свидетел — всъщност дори не е Свидетел само по себе си, но мощта му беше такава, че един по-малък Свидетел като огледалото на брат ми става Главен свидетел, ако се използва тук.

1 ... 238 239 240 241 242 243 244 245 246 ... 313
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)