Републиката на крадците [bg]

2.

— Е, това е цялата проклета каша — каза Локи, докато си играеше с чаша, в която допреди малко имаше умопомрачително количество бренди. — Намерих си карета, върнах се веднага и ето ни сега тук.

Беше след полунощ. След като се прибра, Локи се уедини с Джийн в стаята им и с помощта на големи блюда с храна и бутилка от най-скъпия дестилиран алкохол на Джостен му разказа цялата история.

— Наистина ли е нужно да ти казвам, че кучката те е излъгала? — попита Джийн.

— Знам, че лъжеше — отвърна Локи. — Някъде в историята трябва да има лъжи. Притесняват ме частите, които може и да са истина.

— Защо не приемеш, че ВСИЧКО е било лъжа? — Джийн разтри бързо слепоочията си в опит да махне тъпата болка, която все още идваше от гипсирания му нос. — Шибани глупости от начало до край! Богове, нали ние с теб причиняваме това на другите? Омайваме ги толкова, че да не могат да различат истината от безсмислиците.

— Знае името ми. Истинското ми име. Това, което…

— Да — каза Джийн. — И аз знам кой ѝ го е казал.

— Но аз съм го…

— Точно така! — Отвращението гореше като жлъчка в гърлото на Джийн и той потупа гърдите си с две ръце. — Казаха, че са ме отворили като книга в Тал Верар и са взели всичко, което са искали. Затова сигурно аз съм им казал името. Мисли! Остатъкът от историята на Търпение най-вероятно е изграден около това. Остава въпросът с третото име. Това, за което Търпение твърди, че е по-дълбоко дори и от онова, което аз знам. Дали въобще е там?

Локи разтри потъмнелите си очи.

— Не… не знам. То въобще не е име. Просто чувство може би.

— Както и очаквах — каза Джийн. — Наистина ли си спомняш да си имал това чувство преди тази вечер? Изглежда ми като блъф. В главата ми има всякакви странни и непознати чувства, при всички е така. Не ти е дала и частица веществено доказателство! Всичко, което е направила, е да посади съмнение в ума ти, което да те гложди вечно, ако му го позволиш.

— Ако му го позволя… — Локи остави чашата си настрана. — През целия си живот съм се питал откъде, по дяволите, съм се пръкнал. Сега имам на разположение възможности като стрела в корема, но нямам абсолютно никакво време да се суетя относно тях.

— Възможности — въздъхна Джийн. — Ако трябва да съм честен, дори и ако бяха истинските отговори, наистина ли би предпочел именно тях? Знам, че за мен е лесно да го кажа… знаейки кога и къде съм роден…

— Знам откъде съм — каза Локи. — От Камор. От Камор! Дори и всичко, което каза, да е било истина, само това наистина ме интересува. Това и Сабета. — Локи се изправи със застинало мрачно лице. — Да разгромя Сабета в тези идиотски избори. Сега…