Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Спомни си, Мартин каза, че не са вдигнали обща тревога заради нас. Просто си карай нормално.
— Вероятно се чудят какво правят четирима кафири в такава голяма кола — изръмжа баща й. — Африканерски копелета!
Полицейската кола се подаде иззад тях и влезе в съседното платно, постепенно ускори и се заплъзга покрай тях. Полицаят се обърна да ги огледа зад очилата си с огледални стъкла със спокойната увереност на по-голямо и по-силно животно. Беше чернокожа жена.
— Просто продължавай да караш, Джеремая — прошепна Рени. — Изобщо не поглеждай.
Полицейската кола ги съпровождаше почти километър и половина, а след това ги изпревари и се насочи към някаква рампа.
— Как може черна жена да обикаля насам-натам в такава кола?
— Татко, млъкни!
Бяха паркирали в периферията на огромен паркинг недалеч от търговска алея в Уествил, когато дойде повикването.
Дългия Джоузеф спеше на задната седалка. Краката му се протягаха през отворената врата на колата — между края на крачолите и чорапите се виждаше педя гола плът. Рени седеше с !Ксабу на капака, барабанеше с пръсти и пушеше дванайсетата си цигара от началото на деня, когато бръмченето я стресна и тя изпусна сандвича си на земята. Взе комуникатора от седалката и видя, че на дисплея е кодът на Мартин.
— Да? Нещо ново?
— Не ме нападай така, Рени. Надявам се. Още ли сте в Дърбан?
— Близо сме.
— Добре. Можеш ли отново да превключиш честотата?
Тя натисна бутон и скайфонът на Сюзън мина на друг канал. Мартин беше вече там и чакаше. Рени отново се впечатли от вещината на тайнствената жена.
— Замаяна и уморена съм, Рени. Прехвърлих толкова много информация, че ще я сънувам дни наред. Поне така мисля… Но може би открих нещо, което сигурно ще реши някои от проблемите ти.
— Наистина ли? Намерила си някакво оборудване ли?
— И място, надявам се. Влязох в южноафриканска правителствена програма — военен проект, прекратен преди няколко години поради финансови затруднения. Наричали са го „Гнездото на осата“ — ранен експеримент с непилотирани бойни самолети. За това няма официални записи, но то съществува. Със сигурност открих — как му казвате? — от първа ръка сметки на хора, които са работили там — ако това има някакво значение.
— Наистина няма, но просто трябва да знам дали това ще ни бъде от полза. Има ли някакъв начин да получим достъп до истинска машинария?
— Надявам се. Затворили са го временно, но не са възобновявали проекта, така че е възможно част от оборудването още да си е на мястото. Но записите са много… как е думата? А да, непрецизни. Ще трябва да го проучваш сама.
Рени се помъчи да потисне прилива на надежда.
— Аз ще изслушам указанията. Джеремая още не се е върнал, отиде да купи храна — и тя отвори панела от задната страна на комуникатора. — Само да включа това в жака на колата, така че да можеш да заредиш координатите според картата.
— Не! — каза Мартин изненадващо остро. — Не може да стане. Ще кажа на твоя приятел господин Дако как да стигне дотам и той ще следва инструкциите ми. Ами ако те арестуват, докато пътувате, Рени? Тогава не само ще има проблеми, ами и властите ще прочистят паметта на колата и онова място ще им стане известно.
Рени кимна.
— Добре. Добре, права си — и се взря през паркинга с надеждата да види, че Джеремая се връща.
!Ксабу се наведе.
— Може ли да задам един въпрос?
— Разбира се.
— Няма ли къде другаде да отидем? Това място може да е обградено от войници. Няма ли достатъчно търговци с ВР-връзки или такива, които биха могли да ни продадат или заемат необходимото оборудване?
— Не и за това, за което говорим — отвърна Мартин. — Не съм сигурна дори дали най-доброто оборудване във вашата политехника би ви свършило работа и би ви позволило да останете във ВР, колкото е необходимо.
— Виж, това е Джеремая! — възкликна Рени и посочи далечната фигура. — И тича! — Тя остави комуникатора на пода в колата. — Хайде!
Тя заобиколи бързо и седна на мястото на шофьора. Докато се взираше в таблото и се опитваше да си припомни уроците по кормуване отпреди години, !Ксабу се втурна към задната седалка и събуди Дългия Джоузеф, който веднага започна да мърмори и да протестира.
— Какво правите? — Гласът на Мартин беше заглушен от затворилия се капак на комуникатора.
— Ще ти кажем след малко. Не прекъсвай връзката. Рени запали двигателя и закриволичи, за да излезе от паркинга, после се отправи към Джеремая. Принудена да заобикаля редиците спрели коли, тя измина не повече от триста метра и той ги пресрещна. Седна в колата, останал без дъх, и едва не изрита комуникатора на Рени.