Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Нинив я изгледа намръщено, след което се наведе над Биргит. Цветът на изпадналата в несвяст жена като че ли стана малко по-жизнен, дишането — малко по-силно.
— Какво й направи, Елейн? — Нинив не отмести очи от Биргит, но сиянието около нея бавно загасна. — Това не беше Церителство. Сега ми се струва, че и сама можех да го направя, но Церителство не беше.
— Ще оживее ли? — попита боязливо Елейн. Между нея и Биргит нямаше никаква видима връзка, никакви потоци, тя можеше да усети немощта й. Ужасна немощ. Щеше да разбере в мига, в който Биргит умре. Дори да спеше. Дори да бяха на сто мили една от друга.
— Не знам. Не отпада повече, но не знам. — Гласът на Нинив бе тих и помръкнал от болка, сякаш тя споделяше страданието на Биргит. — Какво й направи?
— Обвързване — отрони Елейн. — Аз… я обвързах. Като Стражник. — Смаяният поглед на Нинив я накара да заговори по-бързо: — Церителството нямаше да помогне. Трябваше да направя нещо. Знаеш за даровете, които Стражникът получава от това, че бива обвързан. Един от тях е сила, енергия. Той може да продължи да върви, когато други мъже биха се сринали от умора и биха загинали. Може да оцелее от рани, които ще убият всеки друг. Това беше единственото, което можах да измисля.
Нинив пое дълбоко дъх.
— Е, поне действа по-добре от това, което направих аз. Жена Стражник. Какво ли би казал за това Лан. Но защо пък не! Ако изобщо е възможно за някоя жена, защо да не е тя. — Погледът й не се откъсваше от Биргит. — Ще трябва да го запазиш в тайна. Ако някой разбере, че една Посветена е обвързала Стражник, независимо от обстоятелствата…
— Знам — Елейн потръпна. Не беше такова престъпление, че да заслужава усмиряване, но всяка Айез Седай най-вероятно би я накарала да съжали, че не е усмирена. — Нинив, какво се случи?
Стори й се, че Нинив ще се разплаче — така се разтрепери брадичката й. Но когато приятелката й заговори, гласът й бе като желязо, а лицето — смес от ярост и сълзи, толкова много, че не можеше да се изтрият. Разказа й случката кратко, само най-важното, докато не стигна до появата на Могедиен сред фургоните. Виж, това описа до най-болезнената подробност.
— Трябваше да съм цялата в подутини и синини — каза тя накрая горчиво и докосна гладката си, останала без никакви белези ръка. С белези или не, но потръпна. — Не разбирам защо не съм. А си го заслужавам, заради глупавата си, тъпа гордост. Затова, че бях твърде уплашена, за да направя каквото трябваше. Заслужавам да бъда овесена като бут в пушилия. Ако има някаква справедливост, трябваше все още да вися там, а не Биргит да лежи на това легло и да се чудим дали ще оживее, или не. Защо само не знаех повече! Да можех да имам знанията на Могедиен само за пет минути, можех да я Изцеря. Сигурна съм.
— Ако висеше като бут в пушилия — отвърна практично Елейн, — много скоро щеше да се събудиш и да ме заслониш. Не се съмнявам, че Могедиен щеше да се погрижи да си достатъчно ядосана, за да прелееш — не забравяй, тя ни познава твърде добре — и много се съмнявам, че щях да заподозра нещо, преди да си го направила. Не си представям как ще ме откарат при Могедиен и не мога също така да повярвам, че ти би могла да го направиш. — Нинив не я погледна. — Трябва да е някаква връзка, Нинив, нещо като ай-дам. Така трябва да те е накарала тя да изпиташ болка, без да остави белези по теб. — Нинив продължаваше да седи, помръкнала и навъсена. — Нинив, Биргит е жива. Ти направи всичко, което можеше за нея, и ако такава е волята на Светлината, тя ще живее. Могедиен й е причинила това, не ти. Един войник, който се чувства виновен за гибелта на своите другари в битка, е глупак. Ние с теб сме войници в една битка, но ти не си глупачка, така че престани да се държиш така.
Този път Нинив я погледна навъсено, макар и само за миг, след което съвсем извърна лице.
— Ти не разбираш. — Гласът й се сниши почти до шепот. — Тя… беше… една от героите и героините, обвързани към Колелото на времето, обречена да се ражда отново и отново, за да създава легенди. Този път тя не бе родена, Елейн. Тя бе изхвърлена извън Тел-айеран-риод, където си стоеше и чакаше времето си. Дали все още е обвързана към Колелото? Или и от него е отхвърлена? Отхвърлена от всичко, което й е донесла собствената й храброст, само защото аз бях толкова горделива, толкова по мъжки опърничава, че я накарах да преследва Могедиен?