Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Просто лежеше до фургона — промълви Джюйлин иззад гърба му, сякаш сам не вярваше на думите, излизащи от устата му. И двамата мъже бяха боси, а Джюйлин беше гол до кръста, мършав и с косми по гърдите. — Събудих се и изведнъж я видях, застанала там, гола, както майка я е родила, и после се срина.
— Жива е — каза Том и сложи увитата в наметалото фигура на леглото на Елейн. — Но бере душа. Едва напипах пулса й.
Навъсена, Елейн дръпна качулката на наметалото… и се озова зяпнала в лицето на Биргит, бледо и изнурено.
Нинив залитна вдървено от другото легло и коленичи до лежащата в несвяст жена. Лицето й блестеше от сълзите, но бе престанала да плаче.
— Жива е — изпъшка тя. — Жива! — Изведнъж като че ли осъзна, че е по долна риза пред очите на мъжете, но само ги стрелна с поглед и каза: — Махни ги оттук, Елейн. Нищо не мога да направя, докато ми се тътрят наоколо като овце.
Том и Джюйлин завъртяха очи един към друг, когато Елейн ги подкара с жест, и леко поклатиха глави, но отстъпиха към вратата, без да мрънкат.
— Тя е… наша приятелка — каза им Елейн. Чувстваше се все едно, че се движи насън, в някакъв унес. Как бе възможно това? — Ще се погрижим за нея. — Как изобщо бе възможно да се случи такова нещо? — Хайде. И да не изтървете и една думичка пред някого. — Погледите, с които я измериха, докато им затваряше вратата, почти я накараха да се изчерви. Те, разбира се, имаха достатъчно разум, за да не се разприказват. Но на мъжете понякога трябваше да се напомнят и най-простите неща. Дори на Том. — Нинив, как в името на Светлината… — почна тя и млъкна, когато сиянието на сайдар обкръжи коленичилата жена.
— Да я изгори дано! — изръмжа Нинив и запрелива свирепо. — Навеки да я изгори дано, че направи това! — Елейн успя да разпознае сплитащите се за Церителството потоци, но да стигне отвъд разпознаването не можа. — Ще я намеря аз, Биргит — мърмореше Нинив. Преобладаваха нишките на Дух. Имаше и на Вода и Въздух, дори на Земя и Огън. Изглеждаше толкова сложно, колкото да везеш по една рокля с всяка ръка и още две с краката си. При това с вързани очи. — Ще я накарам аз да си плати. — Сиянието, греещо около Нинив, нарастваше и нарастваше, докато не надмогна светлината от лампите, докато не стана болезнено да го гледа, без да присвие очи. — Кълна се! В Светлината и в надеждата си за прераждане се кълна, ще я намеря! — Гневният й глас се промени. Ако не нещо друго, стана по-дълбок. — Не действа. В нея няма нищо поразено за Церене. Съвършено здрава е. Но умира. О, Светлина, усещам как ми се изплъзва. Да я изгори дано тая Могедиен! Да я изгори дано! И мен да ме изгори с нея! — Но не се предаваше. Заплитането продължи. Сложно оплетените потоци се вливаха в тялото на Биргит. А жената лежеше отпусната и неподвижна, златната й коса бе пръсната по постелята, гърдите й се надигаха все по-бавно и по-слабо.
— Мога да направя нещо, което сигурно ще помогне — отрони замислено Елейн. За това трябваше да има съгласие, но не беше задължително. Някога бе правено толкова често със съгласието на другия, колкото и без него. Нямаше причина да не подейства върху жена. Само дето не беше чувала да е правено някога, освен на мъже.
— Свързване? — Нинив не отмести поглед от жената на леглото, нито спря усилията си с помощта на Силата. — Да. Ще се наложи да го направиш — не знам как, — но нека аз да водя. Самата аз не разбирам и половината, което правя сега, но знам, че мога да го правя. Ти и един оток не можеш да Изцериш.
Елейн присви устни, но си замълча.
— Не свързване. — Количеството сайдар, което Нинив бе привлякла в себе си, беше смайващо. Щом не можеше да Изцери Биргит с толкова, добавеното от Елейн едва ли щеше да е от значение. Заедно двете щяха да са по-силни от всяка една поотделно, но не толкова, колкото ако двете им сили просто се съберяха. А освен това не беше сигурна дали ще може да ги свърже. Самата тя бе свързвана само веднъж и го беше направила една Айез Седай, за да им покаже по-скоро какво е, отколкото как става. — Спри, Нинив. Сама каза, че не действа. Престани и ме остави да опитам. Ако не подейства, можеш да… — Можеше какво? Церителството или действаше, или не. Ако и то не помогнеше, нямаше какво повече да се опитва.
— Какво да опиташ? — сопна се Нинив, но въпреки това се отдръпна вдървено и направи място на Елейн. Сплитът на Церителството изчезна, но не и блестящият нимб.
Вместо отговор Елейн сложи длан на челото на Биргит. Физическият контакт беше толкова нужен за това, колкото и за Церителството, а двата пъти, когато беше наблюдавала как го правят, Айез Седай бяха докоснали челото на мъжа. Потоците на Дух, които вплете, бяха сложни, макар и не така заплетени, колкото тези на Нинив преди малко. Съвсем смътно разбираше това, което прави, но беше внимавала много как е оформен сплитът. Следила бе внимателно, защото бе струпала камара истории в главата си, търсила бе любовта и там, където всъщност нямаше любов. След малко седна на съседното легло и пусна сайдар.