Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Само големия път, който завива от Края на сушата, млади господарю. Но ако наближаваме Кралския път, до няколко дни ще започнем да срещаме ферми.
Джими помълча, след което каза:
— Те почти със сигурност ще са опожарени.
— Но пък — каза Даш, — тогава никой няма да живее в тях и ще можем да се промъкнем в града незабелязано.
— Никакви селяци, искаш да кажеш — поправи го Джими. — Но бас държа, че ще са добър подслон за някои доста неприятни хора, които си падат по оръжията.
Даш се намръщи, сякаш недоволен, че би трябвало и сам да се сети за това, но скоро широката усмивка се върна на лицето му.
— Е, тогава ще трябва да се поомешаме. Винаги си казвал, че мога да съм много неприятен, а и определено си падам по оръжията.
— Едва ли ще обърнат внимание на още два наемни меча — каза Джими. — А ако успеем да се доближим до града, ще намерим начин и да влезем. Достатъчно дупки трябва да има по стените, сигурен съм в това.
— Значи сте ходили в Крондор, млади господарю? След войната искам да кажа.
Джими пренебрегна въпроса му.
— Чухме за щетите.
— Доста хора от Крондор дойдоха на изток — каза Даш.
— Това го знам — каза Малар и замълча.
Продължиха през горите целия ден, а вечерта не запалиха огън. Джими и Даш се свиха под одеялата, а Малар пое първата стража. Спаха на пресекулки и много пъти се будеха.
На заранта продължиха пътуването си.
Горите се бяха изпълнили със звуци от топенето на снега. Пукотът на леда кънтеше отдалече — локви и езера отърсваха замръзналите си кожи. От дърветата внезапно падаха големи купчини сняг и мокреха пътниците, вода капеше от всички клони. Теренът се редуваше от хрупащи парчета лед до гъста кал, в която ботушите и конските копита затъваха. Постоянното пращене бе като фон, на който тук-там се чуваха първите звуци на настъпващата пролет. Далечен зов на птица, върнала се рано от юг и търсеща своите. Смътното шумолене на дребни твари, излизащи от зимните си дупки — заглъхваше за миг при тяхното преминаване и скоро след това се възобновяваше.
Джими махна да спрат, върза коня си за един нисък клон и махна на Даш да направи същото. Даш изпълни заповедта и каза на Малар:
— Отваряй си очите. — И отиде при Джими, който пикаеше в снега.
Даш застана до него и прошепна:
— Какво има?
— Състави ли си някакво мнение за случайния ни спътник? — попита брат му.
— Честно казано — не. Сигурен съм, че не е това, което твърди, но нямам представа какво е.
— Няма много тлъстини по него — каза Джими, — но не се движи като изтощен от глад.
— Имаш ли обяснение?
— Не. Но ако не е бил слуга на оня богат търговец, какво търси тук?
— Контрабандист?
— Може би — отговори Джими и стегна връзките на дюкяна си. — Може да е всякакъв.
Даш си спомни какво ги беше предупреждавал дядо им за прибързаните заключения и каза:
— Тогава по-добре да не прибързваме.
— Ще изчакаме и ще видим — съгласи се Джими.
Върнаха се при конете и Малар на свой ред слезе да се изпикае. След като се отдалечи в храстите, Джими каза:
— Помниш ли изоставената ферма на ден път след мястото, където намерихме Малар?
— Онази с половината оцелял сламен покрив и рухналия обор ли?
— Да. Ако се наложи да драснем и да се разделим, срещаме се там.
Даш кимна. Никой от двамата нямаше желание да обсъжда какво ще прави, ако другият не се появи.
Малар се върна и тръгнаха отново. Слугата от Долината на сънищата бе също толкова мълчалив, колкото и братята. Донякъде това се дължеше на всичко, което ги заобикаляше. Нощите бяха тихи, а звукът се разнасяше надалече дори през деня. Знаеха, че наближават район, в който най-вероятно е пълно с патрули на нашествениците, и повече водеха конете си, отколкото ги яздеха, защото дори сред дърветата ездачът се виждаше много по-отдалече, отколкото пешеходец или кон без ездач. От време на време спираха и се ослушваха.
Следобед заваля и затърсиха къде да се скрият. Намериха някаква колиба, изгоряла, но с достатъчно останал покрив, за да ги подслони донякъде.
Седнаха на седлата, свалени набързо, за да ги опазят сухи, и заобсъждаха положението.
— Имаме зоб за още един ден и ще свърши — каза Даш. Много добре знаеше, че брат му е наясно колко запаси са им останали.
— Дали пък няма да се намери зимна трева под снега, ваши благородия? — обади се Малар.
Джими кимна.
— Няма да е много, но конете ще я ядат.
— Ако в Крондор има конници, ще има и фураж — каза Даш.
— Трудното ще е да ги убедим да ни дадат, братче — отбеляза Джими.