Кралица на въздух и мрак [bg]

Камерън. Беше сам, попрегърбен, сякаш се надяваше да не го забележат, макар че яркочервената му коса беше като фар. Беше по-силно от нея — Ема изтича при него.

Той изглеждаше изненадан, когато тя дойде при него и взе ръката му в своята.

— Благодаря ти, че дойде, Камерън. Благодаря ти за всичко.

— Другите от семейството ми не знаят — отвърна той. — Те са…

— На страната на Кохортата, знам. Но ти си различен. Ти си добър човек. Сега съм сигурна в това и съжалявам, ако в миналото съм те наранила.

Камерън придоби още по-разтревожен вид.

— Не мисля, че е добра идея отново да се съберем.

— О, определено — съгласи се Ема. — Просто се радвам, че си добре. — Тя хвърли поглед към Джулиън, който му махна и вдигна одобрително палци иззад масата. С ужасен вид, Камерън се втурна към сигурността на столовете.

Някой ден Ема може би щеше да му разкаже за Туле.

Може би.

Помаха на Саймън и Изабел, които тъкмо влизаха, хванати за ръце. Изабел се насочи право към майка си и Макс.

Саймън хвърли на Кийрън поглед на учудено разпознаване, преди да прекоси стаята, за да поприказва с Вивиан Пенхалоу, декана на Академията за ловци на сенки. Понякога Ема се чудеше дали на Саймън престоят в Академията изобщо му беше харесал. Чудеше се дали на нея би й харесало там. Ала сега нямаше смисъл да мисли за бъдещето.

Хвърли поглед към Джулиън. През отворените врати на светилището повяваше ветрец и за миг Ема зърна Ливи… не каквато беше в Туле, а Ливи от този свят, като видение или халюцинация, застанала зад Джулиън, с ръка на рамото му, а ветрецът си играеше с ефирната й коса.

Ема затвори очи и когато отново ги отвори, Джулиън беше сам. Сякаш усетил погледа й, той също я погледна. За миг й се стори невероятно млад, сякаш все още беше дванайсетгодишното момче, което всяка седмица изминаваше цяла миля от Института до магистралата и обратно, влачещ тежки торби, та братята и сестрите му да имат какво да ядат.

Само ако ми беше казал — помисли си тя. — Само ако бях знаела, че се нуждаеш от помощ.

Сега не можеше да бъде неговият парабатай, нито партньор. Не можеше да му се усмихне така, както Клеъри се усмихваше на Джейс, нито да сложи окуражаващо длан на гърба му, както Алек правеше с Магнус, нито да вземе ръката му в своята, както Ейлийн бе уловила тази на Хелън.

Можеше обаче да бъде негов съюзник. Можеше да застане заедно с останалите в предната част на помещението и да се изправи срещу множеството. Тя се отправи през стаята към масата.