Диамантен меч, дървен меч [bg]

Под това всъщност се спотайваше едно безкрайно, безпределно, чудовищно презрение към всичко живо - и съответно "низше" в сравнение с неговата раса.

- А защо наистина не си спестим подобни недоразумения, като се обърнете директно към Съвета на Долината? - невинно предложи тя. - Говорете с архимага. Коя в края на краищата съм аз, скромният член на Гилдията на бойните магове... С неудоволствие признавам, че не съм дори най-добрата... - Почти си се възхити с лекотата, с която безсрамно лъжеше. - Аз живея от наемничество, тежък хляб е, повярвай, но нямам никакво влияние в Съвета... Щом сме висши създания, няма начин да не постигнем взаимноизгодно компромисно решение. Мисля даже, че трябваше с това да започнете!

- С удоволствие ще ти обясня, чародейке...

В "удоволствието" на говорещия Клара се съмняваше повече, отколкото във вегетарианските обещания на един крокодил.

- Ние - продължи сатирът, - как да го кажа... не сме в състояние да приемаме приятни за очите ви телесни форми. Това е закон, който не ни е дадено да престъпим. Според вашите мерки ние сме безобразни, отвратителни, кошмарни... Първият ви порив би бил да ни унищожите. Впрочем, обратното също е в сила - за нас сте не по-малко, а навярно дори и повече... хм, неприятни наглед... но това не е важно в момента, освен като пример в наша полза, тъй като намерихме сили да преодолеем погнусата си. И така, ако се бяхме появили в Долината, делегацията ни би се възприела за нашествие. Което ще рече -война. Заблуждавам ли се, вълшебнице?

Клара накупено кимна. Виж го ти как извърта нещата... И пак - филия лъжа, намазана с истина. Или обратното. Наистина няма значение. В основата козокраката твар имаше право. Райна първа би вдигнала тревога и би изстреляла цял арсенал светкавики дори по сатирообразната форма на "гостите", а срещу "морските котки" би употребила нещо още по-разрушително. И никакви бели знамена не биха спрели валкирията - такива парцали отдавна са записани в набора коварни военни хитрости.

"Ох, дали навикът на Гилдията първо да удря, а чак после да гледа кого е трсснала, не се е превърнал в капан, в наша си беда? Макар че, тъкмо тези реакции често са ни спасявали кожите. Колко пъти разни изчадия са щурмували Долината!"

- ...И предвид изложеното - продължи да упражнява изискан стил на красноречие сатирът, - решихме, че по-дребна злина ще е да те заловим, чародейке. Не те познаваме, не знаем името ти. Знаем само че си от Долината. Съгласи се, от стратегическа гледна точка ние вършим глупост, което най-добре потвърждава добрите ни по принцип намерения. Заловихме те, за да те пуснем като наш вестоносец. Без да те преправяме и да ти въздействаме, без да те караме да ставаш наш... разузнавач. Ти ще си идеш оттук с мир.

Иди в своя Съвет, иди при своя архимаг. И разкажи за нас. Разкажи за нашите искания. Великата Тъма вижда - това не е толкова сложно, нито унизително за твоята чест на боен маг.

- Хм... - Клара отново се нацупи. - И какво ще разкажа на архимага? Какво толкова знам за вас? Съветът ще ме прати да се лекувам, ако почна да им разправям врели-некипели, подобни на историите, предназначени за деца преди заспиване. Кажете ми за себе си нещо повече, за да има въз основа на какво да се решават толкова важни неща! Кои сте, откъде сте, накъде сте се запътили и защо не можем да се разминем мирно? Това за пътеките между световете, недей да ме мислиш за толкова наивна. Начини за заобикаляне има, поне така съм чувала от по-вещи магове. С какво толкова ви пречи Долината? По-лесно можем да се споразумеем, ако не ни се налага да се "разкарваме" нанякъде, както благоволи да се изразиш. Обръщам ти внимание на последното, на тона.