Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Къде са ми вещите? - свадливо се осведоми Клара приблизително със същия тон, с който би се обърнала към евентуален свой зет, който се прибира чак на заранта и смърди на чужд женски парфюм. - Имах разни неща из джобовете! И то доста ценни от колекционерска гледна точка!

- Взехме само онова, което би представлявало опасност и би могло да убие някой от нашите - последва незабавен и напълно откровен отговор. - Естествени предпазни мерки, чародейке. Не мисля, че имаш основания да ни се сърдиш. На наше място ти би постъпила по същия начин.

- Не е ваша работа да разисквате как бих постъпила - заяде се Клара. - Ако смятате да водите някакви преговори...

- Да. Искаме да предадеш поздрави от нас на събратята си в Долината - прекъсна я с безкрайно любезен тон човекокозелът. - И едно послание. В смисъл, че ако не се разкарате от пътя ни, ще ви размажем. Нищо лично. Просто ни пречите да минем. Застанали сте на пътя ни като воденичен камък. Ако можехме учтиво да ви заобиколим, нямаше да възникнат никакви разногласия. Уви, в Пролуките на световете това не е възможно, както сама прекрасно знаеш. Единственият ни изход е да ви помолим да се дръпнете... малко. Защото алтернативата е да ви избием. С голямо прискърбие. Прискърбие, понеже принадлежите към висшите същества във Вссвсемира, каквито сме и ние. Бихме желали да избегнем неуместната в този смисъл жестокост...

С една част на съзнанието си Клара наблюдаваше тона на говорещия, като игнорираше смисъла на словата му. Под изискания тон усети сухота, безжизненост - цял пласт равнодушно спокойствие: ето, говоря принципни неща. не влагам емоции.

Ала под тази кора клокочеше лавата на яростта. Съществото беше бясно, въпреки че се стараеше с всички сили да го прикрие.

- Тъй ли? - нехайно рече Клара и подчертано се огледа за стол или даже кресло. В същото време се опита да обхване с взор помещението, в което се намираше. Уви, отвъд конуса светлина цареше мрак. Шаващ мрак. Като кълба безплътен дим.

- Именно тъй, вълшебнице. Наблюдавахме ви и осъзнахме, че сте единствената сила, която е в състояние да ни... забави. Затова напуснете. И без това ви е все едно къде ще живеете.

- Я! - възмути се Клара. - Откъде-накъде?! Ами нашите къщи, градини, земи?

- С лекота ще си ги сътворите на ново място - сухо отвърна козокракият. Прекалено сухо. - Не е сложно за вас, за разлика от обитаващите този свят низши създания.

"Този свят. Намираме се в света на Мелиин? В някаква гънка-джоб на неговия всемир? Интересно..."

- Не е трудно да възродим нещата - присви тя очи. - Не е трудно дори да си ги пренесем, от сантиментални подбуди например. Но да се върнем малко назад. Не ти ли се струва, уважаеми, не ти знам името, че не си избрал най-сполучливия и уместен начин за водене на преговори? Отвлякохте ме, пленихте ме, съблякохте ме чисто гола... И зарад що понасям такива оскърбления?

- Съгласен съм с теб - с усилие отвърна козокракият. Единият от реещите се скатове рязко трепна и шибна пода с опашка -изплющя като бич. Силно замириса на киселина.