Републиката на крадците [bg]

Реакциите им бяха очаквани от Локи: паника, крещене, ругатни и заплахи, и още паника.

— ТРИНАЙСЕТ БОГОВЕ! — извика Кало, заглушавайки врявата. — Има един изход и няма връщане назад. Ако не излезем на сцената, сякаш всичко е наред, не можем да избягаме. В момента сте в нашите ръце, а ние сме единственият ви шанс!

— Ще пикаем добродетели и ще серем щастлив край — каза Галдо. — Вярвайте ни и ще живеете. Чуйте отново Лукаца.

Локи вече говореше бързо, сбито, ожесточено и свирепо, като не обръщаше внимание на никакви въпроси и оплаквания. Изложи всяка подробност от плана точно както го бяха съставили предишната вечер, с някои промени, за които се беше сетил по време на нощното си бдение. След като приключи, всички освен Силванус изглеждаха с пет години по-стари.

— Това е дори по-зле от преди! — каза Донкер.

— За жалост, сега разбираш, че си незаменим — каза Локи. — Може и да си подписал договор да бъдеш убит на сцената, но ще умреш съвсем истински, ако не следваш плана.

— Какво… Какво, по дяволите, ще правим с тялото? — попита Шантал.

— Ще го изгорим — отвърна Сабета. — Ще го направим да изглежда като нещастен случай. Имаме план за след представлението. Ще го опърлим точно толкова, че да скрием истинската причина за смъртта, но не достатъчно, та да не могат да го разпознаят.

— А парите? — попита Джасмер със сух и напрегнат глас. — Няма да получим второ представление с мъртъв патрон. Дори и ако бъдем освободени от плащане на вредни на всички търговци, пак сме вътре. Надълбоко при това.

— Това е последната добра новина — отговори Локи. — Имаме копия от подписа на барона, както и неговия пръстен с печат. Събираме всички пари от първото представление, след което се връщаме тук. Ти, Джасмер, ще подпишеш фалшива бележка от барона за всичко, което дължи, все едно, че си го е взел първи, както му се полага. Верена ще фалшифицира подписа му. След това той умира в пожар, парите тихо отиват в джобовете ни, а ние се правим, че нямаме никаква представа какво е правил Булидаци, преди да умре.

— Ние събираме парите? — попита Монкрейн.

— Разбира се — каза Локи. — Решихме, че Дженора може да се погрижи за…

— Не можем да съберем парите — каза Монкрейн. — Това беше едно от нещата, за които с Булидаци спорихме снощи, преди да се напие толкова, че да не може да мисли! Някой друг изпълнява заповедите му и управлява всички финанси!

— Какво? — възкликнаха Локи и Сабета едновременно.

— Точно каквото казах, шибани всезнайковци. Булидаци може и да се е запътил към ковчега, но вече е наел някого, който да събере парите му. Никой от нас няма да може да се докопа и до една медна монета.