Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Дъщеря му, не особено впечатлена от запознанството, затвори очи съсредоточено, стегна се и се изпишка на ризата на баща си.
По време на краткотрайната весела суматоха и смяна на дрехи, последвала лекия пропуск във възпитанието на малката Маги, малкият Джейми успя да се изтръгне от ръцете на госпожа Круук и се хвърли на леглото на Джени. Тя изсумтя от болка, но се пресегна и го взе в прегръдките си, като махна с ръка на госпожа Круук, която тъкмо се канеше да го отскубне от нея.
- Моята мама! - заяви той и се сгуши в нея.
- Ами че да, кой друг? - попита тя здравомислещо. - Ето, моето момче.
И го прегърна по-здраво, целуна го по темето и той се усмири. Тя внимателно положи главата му на възглавницата и го погали по косата.
- Хайде, поспи - рече му тя. - Мина ти времето за сън. Поспи.
Успокоен от присъствието й, той сложи пръст в устата си и заспа.
Когато дойде ред на Джейми да държи бебето, той се оказа извънредно умел - подхвана малката главица в шепата си като топка за тенис. Сякаш не му се щеше да върне бебето на Джени. Когато го стори, тя го приласка към гърдите си и му загука нежно.
Накрая стигнахме до нашата стая, която ни се струваше тиха и празна в сравнение с топлата семейна картина на долния етаж - Иън до леглото на жена си, поставил ръка върху малкия Джейми, докато тя кърми бебето. За пръв път усетих колко съм уморена - бяха минали почти двайсет и четири часа, откак Иън ме беше събудил.
Джейми тихо затвори вратата зад себе си. Без да продума, застана зад мен и развърза вървите на роклята ми. Обгърна ме през кръста и аз се облегнах на гърдите му. Наведе се да ме целуне и аз се завъртях, като сложих ръце на врата му. Чувствах се не само уморена, но и много крехка, а и малко тъжна.
- Може би така е по-добре - рече Джейми бавно, сякаш на себе си.
- Кое?
- Че си ялова. - Не виждаше лицето ми, но явно бе усетил как се вцепенявам. - Да, разбрах отдавна. Гейлис Дънкан ми каза скоро след като се оженихме. - Нежно ме погали по гърба. -Отначало съжалих, но след това реших, че го предпочитам. Така както живеем, много трудно ще се справим, ако забременееш. А сега - и той потрепери, - сега мисля, че дори се радвам. Не искам да страдаш по този начин.
- Не бих имала нищо против - рекох след дълго мълчание, мислейки си за пухкавата главица и пръстчетата на Маргарет Елън.
- Аз бих. - Целуна ме по темето. - Гледах лицето на Иън. Сякаш собствената му плът се разкъсваше, когато Джени крещеше. - Прокарвах пръсти по белезите на гърба му. - Самият аз мога да понеса много болка - каза той тихо, - но не мога да понеса твоята. Ще ми трябва повече сила, отколкото имам.
33. СТРАЖАТА
Джени бързо се възстанови след раждането на Маргарет, като настояваше да слезе и да помага в къщната работа още на следващия ден. Иън и Джейми дружно настояха да не се захваща с нищо, затова тя само наблюдаваше от канапето във всекидневната, където си почиваше, а бебето Маргарет спеше в люлката си до нея.
Само че все така не я свърташе на едно място и след ден-два стигаше вече до кухнята, а после и до задната градина. Сядаше на стената с детето в ръце и ми правеше компания, докато едновременно скубех мъртвите лози и наблюдавах огромния котел, в който се вареше прането на домакинството. Госпожа Круук и прислужничките вече бяха прострели чистите дрехи - сега чаках водата да изстине, за да я изхвърлим.
Малкият Джейми ми „помагаше“, като късаше растения в захлас и мяташе парчета съчки във всички посоки. Подвикнах му да внимава, когато се приближи твърде много до котела, и се втурнах натам, защото не ме послуша. За щастие котелът бързо беше изстинал - бе просто топъл. Предупредих Джейми да отиде при майка си и наклоних котела.
Отдръпнах се бързо, когато мръсната вода се изля през ръба, вдигайки пара в хладния въздух. Малкият Джейми беше клекнал до мен и радостно плесна с длани в топлата кал. Черни капчици опръскаха полите ми.
Майка му слезе от стената, дръпна го за яката и го удари рязко по дупето.
- Нямаш ли акъл, гиле? Погледни се! Пак ще ти перем ризата! И виж какво направи с полата на леля си, диване такова!
- Няма проблем - рекох бързо, защото видях как долната устна на малкия се разтреперва.
- Е, за мен има проблем - отвърна Джени и изгледа отрочето си шеговито-заплашително. -Извини се на леля си, момко, после влез и дай на госпожа Круук да те измие.
Отново го потупа отзад, този път леко, и го побутна към къщата.
Тъкмо се обръщахме към купчината мокри дрехи на дъното на котела, когато откъм пътя затрополиха копита.