Друговремец [bg]

Отдалечи се, преди който и да е било от нас да се възпротиви.

- Нима има предвид... но тя не може! - възкликнах. - Не може да остави бебето!

Иън се подпираше на рамото ми, докато бавно напредвахме по пътеката към къщата. Той поклати глава.

- Може би не. Но не мисля и че иска англичаните да обесят брат й.

Стъмваше се, докато стигнем мястото, където бяха издебнали Джейми и Иън. Джени слезе от коня си и се разтършува из храсталака като ловно кученце, избутваше клони от пътя си и мърмореше нещо под нос, което подозрително звучеше като някои от по-сполучливите ругатни на брат й.

- На изток - рече тя, когато най-сетне излезе от дърветата, мръсна и изподраскана. Отръска няколко листа от полата си и взе юздите на коня си от изтръпналите ми ръце. - Не можем да ги последваме по тъмно, но поне знаем накъде да тръгнем призори.

Устроихме прост бивак, вързахме конете за едно дърво и накладохме огън. Възхитих се на ефиксността, с която Джени върши всичко. Тя се усмихна.

- Карах Джейми и Иън да ми показват разни неща, когато бяхме по-малки. Как се пали огън, как се катерят дървета, дори как се дерат животни. И как се проследяват.

Отново завъртя глава накъдето бе тръгнала Стражата.

- Не се тревожи, Клеър. - Седна до огъня. - Двайсет коня не могат да минат през гъсталака, но два могат. Както изглежда, Стражата ще поеме по пътя към Ескадейл. Ще минем напряко през хълмовете и ще ги срещнем край Мидмеънс.

С ловки пръсти разтваряше деколтето си. Изумена гледах, докато сваляше надолу ризата и освобождава гърдите си. Бяха много големи и изглеждаха напращели от мляко. В невежеството си дори не се бях запитала какво прави кърмачка, когато няма кого да кърми.

- Не мога да оставя бебето задълго - рече, като че в отговор на мислите ми, и направи гримаса, когато подхвана една от гърдите си. - Ще се пръсна.

Млякото бе започнало да се стича, рядко и синкаво. Извади голяма кърпа от джоба си и я подпъхна под гърдата си. На земята до нея имаше калаена купичка, която бе взела от дисагите си. Притисна ръба на купичката под зърното и леко го масажира с два пръста. Млякото започна да тече по-бързо, след това ареолата се сви и млякото бликна в малка, ала изненадващо силна струйка.

- Не знаех, че става така! - изтърсих, зяпнала като омагьосана.

Джени приближи купичката още малко и кимна.

- О, да. Бебето суче и така започва, но когато млякото се отпусне, детето трябва само да преглъща. О, така е по-добре. - Тя затвори закратко очи, облекчена.

Изля купичката на земята, като отбеляза:

- Срамота е така да се прахосва, но няма какво да се прави. - Постави купичката от другата страна и повтори процеса. - Неудобство си е. Почти всичко с мъниците е неудобство. Но пък никога няма да предпочетеш да ги няма.

- Не - отвърнах тихо. - Никога.

Погледна ме през огъня с добродушно и загрижено изражение.

- Още не не ти е дошло времето. Един ден ще си имаш свои.

Засмях се малко неуверено.

- По-добре първо да намерим бащата.

Изпразни купичката за втори път и се зае да си връзва роклята.