За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава I
За духа на законодателя
Аз вече казах и, струва ми се, го доказах с цялото това свое произведение — духът на законодателя трябва да бъде дух на умереността; политическото благо, както и нравственото благо винаги се намират между две граници. И ето един пример за това.
Формалностите на правосъдието са необходими за свободата; но техният брой може да бъде толкова голям, че те да пречат за постигане на целта на самите закони, които са ги установили; делата да се протакат до безкрайност; притежанието на имотите да стане несигурно; собствеността на едната страна да бъде дадена на другата без разследване; или да бъде разорена и едната, и другата страна чрез безкрайни разследвания.
Така гражданите ще загубят и свободата, и сигурността си; обвинителите няма да имат възможност да докажат обвинението, а обвиняемите — да се оправдаят.
Глава II
Продължение на същата тема
Разсъждавайки върху законите на дванадесетте таблици, позволяващи на кредитора да разсече на парчета несъстоятелния длъжник, Цецилий (у Авъл Гелий) оправдава тоя закон със самата му жестокост, която забранява да се правят заеми, надхвърлящи способностите на длъжника за изплащане. Но ако бе така, то най-жестоките закони щяха да бъдат най-добри; доброто щеше да бъде в крайностите; и всички отношения между нещата щяха да бъдат разрушени.
Глава III
За това, че законите, които сякаш се отдалечават от намерението на законодателя, често съвпадат с него
Законът на Солон, обявяващ за недостоен всеки, който по време на смутове не вземе страната на някоя партия, е изглеждал твърде странен; но трябва да се обърне внимание на обстоятелствата, в които се е намирала Гърция по това време. Тя е била разделена на много малки държавици; и е имало опасност, в една малка република, затруднена от граждански вълнения, най-благоразумните хора да останат настрана и така нещата да стигнат до крайност.
По време на смутовете, които са разтърсвали тия малки държавици, мнозинството от гражданите е вземало участие в разприте или ги е предизвиквало. В нашите големи монархии партиите са съставени от малко хора и народът предпочита да остане в бездействие. В този случай е естествено да се апелира метежниците да вземат страната на мнозинството, а не мнозинството — страната на метежниците, докато в първия случай е необходимо да се прави така, че малкият брой благоразумни и спокойни хора да се съединят с метежниците; по същия начин ферментацията на една течност може да бъде пресечена само с една капка друга течност.
Глава IV
За законите, които влизат в противоречие с намеренията на законодателите
Има закони, чието действие законодателят така лошо е предвидил, че те са се оказали противни на поставената пред тях цел. Тия, които при французите са установили положението, когато единият от двамата претенденти за бенефиций67 умре, бенефицият да остане на живия, са искали несъмнено да прекратят делото с това. Но се е получил съвсем противоположният резултат; ние виждаме как представителите на духовенството се атакуват и бият до смърт — също както английските кучета.
Глава V
Продължение на същата тема
Законът, за който сега ще говоря, се състои в следната клетва, запазена благодарение на Есхин: «Заклевам се, че никога няма да разрушавам градове на Амфиктион68 и да отклонявам течащата вода в тях; ако някой народ се осмели да направи нещо подобно, аз ще му обявя война и ще разруша градовете му.»
Последният член на тоя закон, който уж потвърждава първия, в същност му противоречи. Амфиктион иска никой никога да не разрушава гръцките градове, а неговият закон отваря вратата за разрушаване на тия градове. За да се установи у гърците истинско международно право, е трябвало те да свикнат с мисълта, че унищожаването на гръцките градове е нещо жестоко; и че не е трябвало да се разрушават даже градове на разрушителите. Законът на Амфиктион е бил справедлив, но не и разумен. Това доказват самите факти на злоупотреба с тоя закон. Нима Филип не си е присвоил правото да разрушава градове под предлог, че те нарушават гръцките закони. Амфиктион е можел да прилага други наказания: да наказва например със смърт известен брой управници на града-разрушител или предводителя на неговата войска; да лишава за известно време народа-разрушител от привилегиите, с които са се ползували гърците; да плаща той глоба, докато разрушеният град се възстанови. Но преди всичко законът е трябвало да обръща внимание на възстановяването на загубите.
Глава VI
За това, че законите, които изглеждат еднакви, не винаги имат едно и също действие
Цезар забранил на римляните да държат у себе си повече от 60 сестерции. В Рим тоя закон се е смятал като много подходящ за примиряване на длъжниците с кредиторите, защото, задължавайки богатите да дават заеми на бедните, той давал на бедните възможност да се издължават на богатите. Същият закон, издаден във Франция по време на системата, е бил твърде пагубен; защото обстоятелствата, при които е бил създаден, са го направили ужасен. След като отнемал от частните лица всяка възможност да влагат парите си, той ги е лишавал от възможността и да ги съхраняват у себе си, което се равнява на насилствена конфискация. Цезар е издал тоя закон с цел да засили обръщението на парите сред народа, докато френският министър — за да съсредоточи всички пари в едни ръце. Първият е давал срещу пари фондови земи или ипотеки на частни лица; вторият срещу пари е предлагал книжа, които не са имали никаква стойност и по самото си естество не са можели и да имат поради това, че законът е задължавал хората да ги купуват.