Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Лиандрин запищя още преди Темайле да е започнала.
Глава 35
Откъсната
Елейн отново се прозя и се загледа в Нинив. Лежеше в леглото си, подпряла глава на лакът, черната й коса се бе разсипала по ръката й. Тази уговорка — която не е в Тел-айеран-риод да остава будна — наистина й се струваше глупава. Не знаеше колко дълъг промеждутък от време е преживяла Нинив в Света на сънищата, но самата тя лежеше тук вече цели два часа, без никаква книга за четене, без ръкоделие, без никакво занимание, освен да гледа другата жена, изтегната в тесния си креват. Проучването на ай-дам не вършеше работа — смяташе, че вече е измъкнала от него всичко, което може. Опитала се бе дори да докосне леко с Церителството спящата жена — навярно с всичкото Церителство, което й бе по силите. Будна, Нинив изобщо нямаше да се съгласи на това — тя нямаше високо мнение за способностите на Елейн в тази област — а може би щеше, в този случай — но черното около окото й беше изчезнало. Всъщност това беше най-сложното Церителство, което Елейн бе постигала някога, и то изцеди умението й докрай. Нищичко за вършене. Ако имаше малко сребро, можеше да се опита да направи един ай-дам; но щеше да се наложи да стопи монети, за да получи достатъчно. А Нинив щеше да се ядоса. Ако пък тя се беше съгласила да кажат на Том и Джюйлин какво правят, поне щеше да може да покани Том да си побъбрят.
А разговорите между двамата наистина бяха много приятни. Като с баща, предаващ своите знания на дъщеря си. Тя изобщо не си беше давала сметка какви дълбоки корени бе пуснала Играта на Домове в Андор, макар и, за щастие, не толкова, колкото в други земи. Само в Граничните земи я отбягваха изцяло, според Том. При надвисналата от север Погибел и ежедневните сблъсъци с тролоци там нямаха време за дворцови маневри и заговори. Двамата с Том си приказваха чудесно, след като старият мъж вече се бе уверил, че тя няма да се опита да се гушне в скута му. При този спомен лицето й всеки път пламваше; всъщност един-два пъти тя си го беше помисляла, но добре че не намери достатъчно смелост да го направи.
— „Дори кралиците се спъват, но умниците гледат къде стъпват“ — тихо си напомни тя. Мъдра жена беше Лини. Елейн не мислеше, че отново би допуснала точно тази грешка. Знаеше, че е правила много грешки, но рядко една и съща два пъти. Един ден може би щеше да допуска достатъчно малко, за да стане достойна да наследи майка си на трона.
Изведнъж тя се изправи и седна на ръба на леглото. От затворените очи на Нинив се процеждаха сълзи и капеха по скулите й; това, което Елейн беше взела за тихо похъркване — а Нинив наистина хъркаше, каквото и да твърдеше — се оказа тихо хлипане, излизащо дълбоко от гърлото й. Не беше възможно. Ако бе ранена, раната щеше да се появи наяве, въпреки че тя нямаше да я усети тук преди да се събуди.
„Може би трябва да я събудя.“ Но се поколеба, въпреки че ръката й сама се протегна към другата жена. Да събудиш някого, измъквайки го от Тел-айеран-риод, съвсем не беше лесно — разтърсването, дори ледената вода, плисната в лицето, не винаги вършеха работа — а на Нинив едва ли щеше да й хареса да я събудят с бой след синините, които бе получила от Церандин. „Какво ли всъщност е станало тогава? Ще трябва да поразпитам Церандин.“ Но каквото и да ставаше в момента, Нинив трябваше да може сама да излезе от съня в мига, в който го пожелае. Освен ако… Егвийн й беше казала, че Мъдрите могат да задържат човек в Тел-айеран-риод въпреки волята му, макар да не й стана ясно дали я бяха научили на този фокус, а и да бяха, тя не беше го казала на Елейн и Нинив. Ако сега някой задържаше Нинив и я нараняваше, то това не можеше да е Биргит, нито Мъдрите. Е, Мъдрите можеше да са, ако я бяха хванали да броди там, където смятаха, че не бива. Но ако не бяха те, то тогава оставаше само…
Тя хвана Нинив за раменете, за да я разтърси — ако това не помогнеше, щеше да я залее с вода от каната на масата или да я зашлеви през лицето — и очите на Нинив изведнъж се ококориха.
— Аз я убих! — изплака Нинив. — О, Елейн, убих я със своята глупава гордост, понеже си въобразявах, че мога да… — Думите й заглъхнаха в неудържими ридания.
— Кого си убила? — Не можеше да е Могедиен — смъртта на Отстъпницата едва ли щеше да предизвика чак такава скръб. Тъкмо понечи да прегърне Нинив, за да я успокои, и някой затропа на вратата.
— Отпрати ги — изломоти Нинив.
Елейн отвори вратата, но преди да успее да изрече и една дума, Том нахлу покрай нея от нощния мрак, с омачкана риза, провиснала над панталона му. Носеше нещо. Тяло, загърнато в тъмно наметало и увиснало в ръцете му. Показваха се само голи женски стъпала.