Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Чухме — каза Даш.
— Моят господар, като верен поданик на Кралството, реши, че ще е благоразумно да посети имотите си в Севера, първо в Ландрет, а сетне и в Крондор. Пътувахме за Крондор, когато се натъкнахме на нашествениците. Плениха ни и господаря с повечето му слуги ги избиха. Аз и още неколцина успяхме да избягаме и да се скрием из хълмовете, южно оттук. — Посочи с брадичка на юг и спря при коня на Даш. Посегна, стисна няколко косъма от конската грива и дръпна рязко. Конят се дръпна и изпръхтя недоволно. Даш отвърза юздите от дървото и ги хвана здраво, а Малар отскубна още няколко косъма. Повтори процедурата още два пъти.
— Това ще стигне — отбеляза накрая.
— И колко време си бил из тези хълмове?
— Повече от три месеца, млади господарю — каза Малар и започна ловко да усуква и сплита космите. — Горчиви дни бяха. Някои от спътниците ми умряха от глад и студ, а двама бяха пленени от разбойници или нашественици, тъй и не разбрах какви са. От горе-долу три седмици съм съвсем сам. — И добави някак извинително: — Трудно е да следи човек времето в тая пустош.
— И си оцелял в тези гори цели три седмици само с двете си голи ръце?
Малар закрачи към езерцето, без да спира да усуква конските косми.
— Да, но си беше ужасно, ваше благородие.
— Но как? — попита Даш.
— Отрасъл съм в хълмовете над Ландрет, на север от Долината на сънищата. Земята там не е толкова враждебна като тук, но все пак непредпазливият пътник лесно може да загине. Баща ми беше горски човек, хранехме се от лъка и примките му, както и от париците от кесията му — от мъжете, които превеждаше през хълмовете.
Даш се засмя.
— Контрабандисти е превеждал.
— Може би — отвърна Малар и сви рамене. — Тъй или инак, макар зимите в хълмовете край дома ми да не са толкова негостоприемни като тук, все пак за да оцелее, човек трябва да има някои умения.
Малар бавно пристъпи към дупката, погледна към небето да види под какъв ъгъл е слънцето, след което застана срещу него и обясни:
— Трябва да внимаваш сянката да не падне на дупката.
Даш и Джими пристъпиха зад него. Мъжът от Долината на сънищата бавно коленичи и каза:
— Рибата, както са ме учили, вижда движението, затова всичко трябва да става много бавно.
— Искам да видя — каза Даш.
Малар продължи:
— Слънцето свети през дупката в леда и рибата изплува да се стопли.
Джими надникна над рамото му и видя една голяма пъстърва, която лениво закръжи около дупката. Много бавно, Малар пусна примката от конски косъм във водата, зад рибата. За миг пъстървата престана да кръжи, но вместо да направи рязко движение, Малар бавно продължи да приближава примката към рибешката опашка.
След още една дълга пауза рибата се гмурна, а Малар каза:
— Друга ще дойде. Виждат светлината и мислят, че по водата ще накацат насекоми.
След няколко минути край ръба на дупката пак се появи пъстърва. Даш не разбра дали е същата, или друга. Малар отново запремества бавно примката и я нахлузи около опашката на рибата. После дръпна рязко, измъкна пъстървата от дупката и тя запляска на леда.
Даш не можа да види лицето му зад парцалите, но бръчките около очите му показваха, че Малар се смее.
— Ако някой от младите господа е така добър и огън да запали, ще хвана още.
Джими и Даш се спогледаха, след което Джими сви рамене и Даш каза:
— Ще събера дърва. Ти избери място за бивака.
Двамата се разбързаха, а странникът от Долината на сънищата измъкна още една риба за вечеря.
Вече три дни бавно се придвижваха към Крондор. На няколко пъти чуха далечни гласове и шум от движещи се през горите хора, но избягваха всякакви контакти.
За Джими и Даш Малар си оставаше загадка. Притежаваше смайващи умения за оцеляване в пустошта, неприсъщи за човек, който твърдеше, че е бил слуга на богат търговец. От друга страна, както сподели Джими с брат си, възможно бе слугата на един богат търговец да има нужда точно от такива умения. Все пак бяха доволни, че им е подръка, защото винаги намираше най-лекия път през храсталаците, а и им показа ядливи растения, което им увеличи припасите. Освен това на него можеше да се разчита като нощен страж. Движеше се с тях без голямо усилие, тъй като се налагаше поне през половината път да слизат от конете и да ги водят. Джими прецени, че са на по-малко от една седмица път от Крондор.
По обед чуха някъде коне откъм север и Джими каза тихо и малко небрежно:
— Хората на Дуко ли са, как мислиш?
Даш кимна.
— Сигурно. Щом ги чуваме оттук, значи сме близо до пътя. — Обърна се към Малар. — Знаеш ли някакъв излаз към Крондор от юг?