Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Джон… жив си… — само това можа да каже.
Той кимна, сякаш знаеше какво искаха да му разкажат тези думи. После вдигна шапката й, която беше паднала на пода, свали палтото й и го сложи настрани, погледна фината й, трепереща фигура, с пламъче на одобрение в погледа, ръката му премина по впитото синьо поло, което придаваше на фигурата й крехкостта на ученичка и напрежението на боец.
— Следващия път, когато се видим — каза той, — облечи бяло. И то ще изглежда чудесно.
Тя осъзна, че е облечена така, както никога не се появява публично — както си беше облечена вкъщи през безсънната си нощ. Засмя се, открила отново способността да се смее: беше очаквала да каже всичко, само не и това.
— Ако има следващ път — спокойно добави той.
— Какво… какво искаш да кажеш?
Той отиде до вратата и я заключи.
— Седни — подкани я той.
Тя остана права, но огледа стаята, на която така и не беше обърнала внимание: дълга, гола мансарда с легло в единия край и газова печка в другия, няколко дървени мебели, голи дъски, които подчертаваха дължината на пода, една-единствена лампа, запалена на бюрото, затворена врата в сенките отвъд кръга светлина — и Ню Йорк от другата страна на огромен прозорец, простор от правоъгълни сгради и разпръснати светлини, с кулата на „Тагарт“ в далечината.
— Сега ме слушай внимателно — каза той. — Мисля, че имаме около половин час. Знам защо си дошла тук. Казах ти, че ще бъде трудно да устоиш и че вероятно ще се пречупиш. Не съжалявай. Виждаш ли? И аз не мога да съжалявам. Но сега трябва да знаем как да действаме оттук нататък. След около половин час агентите на мародерите, които са те проследили, ще бъдат тук, за да ме арестуват.
— О, не! — простена тя.
Дагни, който и от тях да има остатъци от човешка проницателност, ще разбере, че не си една от тях, че ти си последната им връзка с мен, и няма да те изпуска от поглед — или от погледа на шпионите си.
— Не ме следяха! Гледах…
— Няма как да го забележиш. Промъкването е нещо, в което са специалисти. Който и да те е проследил, в момента докладва на шефовете си. Присъствието ти в този район, по това време, моето име в списъка долу, фактът, че работя в твоята компания — това е достатъчно дори и за тях, за да направят връзката.
— Тогава да се махаме!
Той поклати глава.
— Сигурно вече са обградили сградата. Преследвачът ти е бил упълномощен да мобилизира всеки полицай в района. Сега искам да знаеш какво ще трябва да направиш, когато дойдат тук. Дагни, имаш само един шанс да ме спасиш. Ако не си разбрала напълно какво казах по радиото за човека по средата, сега ще го разбереш. Няма среда, в която да застанеш. А не можеш да застанеш и на моя страна, не и докато сме в ръцете им. Сега трябва да застанеш на тяхна страна.
— Какво?
— Трябва да застанеш на тяхна страна изцяло, толкова последователно и шумно, колкото възможностите ти да подвеждаш позволяват. Трябва да действаш като една от тях. Трябва да се държиш като най-злия ми враг. Ако го направиш, ще имаме шанс да се измъкнем живи. Имат нужда от мен твърде много, ще стигнат до всякакви крайности, преди да стигнат до това да ме убият. Каквото и да изтръгват от хората, могат да го изтръгнат само с помощта на ценностите на жертвите — но няма моя ценност, с която да могат да ме заплашат. Но ако заподозрат дори съвсем леко какво представляваме един за друг, те ще те подложат на мъчения — физически мъчения, искам да кажа — пред очите ми, след по-малко от седмица. Няма да чакам това да стане. При първото споменаване за мъчения върху теб ще се самоубия и ще ги спра на място.
Каза го спокойно, с все същия безразличен, практичен и пресметлив глас, както и останалото. Тя знаеше, че наистина го мисли и че има право: виждаше по какъв начин само тя можеше да успее да го унищожи — там, където цялата сила на враговете му щеше да се провали. Той видя неподвижния й поглед, поглед на разбиране и ужас. Кимна с лека усмивка.
— Не трябва да ти казвам, че ако го направя, то няма да е акт на саможертва. Няма да искам да живея при техните условия, няма да искам да им се подчинявам, нито пък да те видя как изтърпяваш едно доста разтеглено убийство. След това няма да има никакви ценности, които да търся, а аз не искам да съществувам без ценности. Не е необходимо да ти казвам, че не дължим никакъв морал на онези, които ни държат на прицел. Така че използвай цялата способност за измама, която можеш да мобилизираш, но ги убеди, че ме мразиш. Тогава ще имаме шанс да останем живи и да се измъкнем — не знам кога или как, но знам, че съм свободен да действам. Ясно ли е?