Диамантен меч, дървен меч [bg]

Продължи да лежи кротко и неподвижно. Може би положението не беше чак толкова безнадеждно. След като не я бяха пречукали веднага, значи похитителите нещо искаха от нея.

Дори и само това да я изкарат на площад за публична екзекуция с всичките съпровождащи веселото зрелище церемонии. Идиоти!

Клара се преизпълни с дълбоко презрение към противниците си.

Даже за преговори да я бяха отвлекли, пак беше грешка от тяхна страна. И щом не се бяха опомнили и не я бяха удушили тихо и мирно, в не много далечно бъдеще щяха да берат големи ядове.

Защото мелиинският им номер нямаше да мине повторно. Клара бе сигурна, че ще се измъкне. А после щеше да доведе насам ако не цялата, то поне две трети от Гилдията - и бойните магове щяха да залеят този свят с пламъци от хоризонт до хоризонт, стига да сметнеха подобна мярка за наложителна и не се намесеха местните богове. А те рядко се намесваха навреме.

Пък и не всички от тях се оказваха чак толкова костеливи орехи за Гилдията...

Мислите й секнаха, тя се стегна вътрешно - тъмнината някак неуловимо се промени. Не, не проблесна и най-мижав светлик, но Клара усети присъствието на три живи същества - достатъчно далеч, за да не я предизвикат да рипне и да им смени фасона на бърза ръка. И все пак достатъчно близо, за да успее да ги подуши и с носа си. Миришеха на нешо кисело и гадно -едва-едва, но пък обонянието на вълшебницата бе кучешко без преувеличения.

Нозете им потропаха. Копита.

- Ей, чародейке! - дочу се предпазлив повик. - Знаем, че отново си на себе си.

Говорещият използваше езика на Долината. Това никак, ама никак не се хареса на Клара.

Тя отвърна нагло, по царски високомерно:

- Добър си в родната ми реч, но си пълен дръвник, щом не знаеш, че у нас не е прието да събличаш една дама, ако искаш да приказваш с нея. - И добави подигравателно: - А пък ако си ме съблякъл за друго, май не ти стиска да се изложиш да ме яхнеш.

- Моля за извинение - почти засрамено произнесе гласът, като пренебрегна обидата. - Налагаше се да постъпим така, за да се убедим, че не криеш някакви амулети.

- И убедихте ли се? Може да имам някой скрит в задника.

Искаш ли да провериш?

Почувства стъписването на събеседника си.

- Убеди ме... - рече гласът. - Ще получиш дрехите си...

- Веднага след това ще си приказваме! - отсече Клара. - Освен това желая осветление. Не понасям здрач. Без подходящ грим в полумрака изглеждам прекалено болнава и грозна! Ясна ли съм?

- Желанието ти не е трудно за изпълнение, вълшебнице -примирително отрони гласът.

Въздухът рязко се раздвижи и до дясната ръка на Клара тупнаха дрехите, които тя с едно докосване определи като грижливо сгънати и без следи от разпаряне на шевове.

Похитителите определено не бяха от най-примитивните типове...

Тя дочу бързо шепнене, след което тъмнината отстъпи пред мека ненатрапчива светлина без видим източник.

Клара сви зеници и крайно внимателно разгледа пленилите я същества.