Републиката на крадците [bg]

— Защитила си се? — Монкрейн зяпна с отворена уста Дженора, все едно, че се беше появила от нищото. — Малоумна путка, довърши всички ни. Трябваше да му се насладиш, доколкото е възможно, и да го оставиш да се затътри обратно!

Сабета погледна свирепо, Шантал мигаше, все едно, че някой я е шамаросал, а Дженора гневно пристъпи напред. За учудване на всички, юмрукът, който се заби в челюстта на Монкрейн секунда по-късно, беше на Силванус.

— Самозабравяш се! — викна старецът. — Ти самият можеше да убиеш безполезния простак преди седмица, ако имаше нещо освен въздух в ръцете си! Вероломен, шибан паун такъв!

Силванус мина през Джасмер, който държеше челюстта си с ръка и втренчено гледаше възрастния мъж. Събра храчка със слузест гъгнещ звук и изплю розовеещата маса върху гърдите на барона.

— Значи, смъртта ни лежи тук пред нас — каза той. — И какво от това? Приятелството на Силванус Оливиос Андрасус има малко предимства, но това е едно от тях. Ако казваш, че е трябвало да го сториш, Дженора, аз ти вярвам. Ако си убила жалкото лайно, за да запазиш честта си, гордея се с теб.

Дженора прегърна стария мъж. Силванус въздъхна замислено и я потупа по гърба.

— Дженора… — каза Монкрейн. — Аз… съжалявам. Андрасус е прав. Наистина се самозабравих. Боговете знаят, че не аз съм този, които трябва да призовава за сдържаност пред лицето на… провокацията. Но сега трябва да се разпръснем. Имаме най-много два-три часа. Стотици очакват да се появим в „Перлата“ този следобед.

— Не мога да бягам — изпъшка Донкер, като се отърси от мизерното си състояние и избърса уста с туниката си. — Не мога да напусна Еспара! Това е лудост! Аз дори… Нека обясним, нека кажем, че е било нещастен случай, ще ни разберат!

Локи пое дълбок, успокояващ дъх. Именно за Донкер се притесняваше. В неговия случай всичко се свеждаше до това колко обича братовчед си.

— Нищо няма да разберат — изръмжа Берт. — Имат си цяла купчина чужденци, актьори и чернокожи, които да наказват както си искат.

— Донкер, Берт е прав. Няма нужда да ги е грижа дали някой е невинен — каза Локи. — Затова никой няма да бяга или да признава. Имаме план и всички ще се закълнете в него, ако искате да сте свободни и живи след края на деня.

— Не и аз. Аз си тръгвам — каза Джасмер. — Облечен като свещеник, като кон, като шибана графиня, ако трябва. Има изходи от града, които не са охранявани от стража, и освен ако планът ви не включва Вързомаг, ще се пробвам с тях…

— Тогава ще трябва да лъжем за два трупа вместо за един — каза Сабета.

Кало и Галдо бръкнаха в ръкавите на туниките си, като се погрижиха да бъдат възможно най-ясни.

— Вие, кутрета, наистина обичате да давате шибани заповеди! — каза Монкрейн. — Това е лудост и фантазия! Няма да си играем игрички с този труп. Ще бягаме от него, докато все още можем.

— Ти си проклет страхливец, Джасмер — каза Дженора. — Дай им шанс! Кой те измъкна от затвора?