Друговремец [bg]

- Сега напъвай. - Джени започна и госпожа Мартинс падна на колене до леглото. Явно видя някакъв напредък, защото се изправи и бързо грабна от масата до леглото малка бутилка, която си беше донесла. Изля малко олио в дланта си и започна внимателно да го втрива между краката на Джени.

Тя нададе дълбок свиреп вик на протест, задето някой смее да я докосва, докато започва поредната контракция, и госпожа Мартинс дръпна ръка. Джени клюмна неподвижна и акушерката продължи с нежния си масаж, докато гукаше на пациентката си и й повтаряше как всичко ще е наред, само да си почива, а сега... Напъвай!

През следващата контракция госпожа Мартинс постави длан върху пъпа на Джени и силно натисна. Джени изкрещя, но тя продължи да натиска, докато контракцията приключи.

- При следващата напъни заедно с мен - каза ми акушерката. - Почти излезе.

Сложих ръце върху ръката на госпожа Мартинс и когато ни каза, и трите натиснахме едновременно. Джени изсумтя победоносно и между бедрата й ненадейно се подаде мазна подутина. Тя опря пети здраво в матрака и напъна още веднъж, а Маргарет Елън Мъри се стрелна на белия свят като прасенце, намазано с лой.

Малко след това се изправих, избърсах лицето на усмихнатата Джени и стрелнах поглед към прозореца. Беше почти залез.

- Добре съм - рече тя. - Много добре.

Очарованата й усмивка, когато видя бебето си, сега бе заменена от малка, но постоянна усмивчица на дълбоко задоволство. Пресегна се с трепереща ръка и докосна ръкава ми.

- Отиди да кажеш на Иън. Ще се тревожи.

За циничното ми око, изобщо не му личеше. Видът на кабинета, където се бяха намърдали с Джейми, силно приличаше на подранило празненство. На бюфета имаше празна гарафа и няколко бутилки, а из цялата стая витаеха силни алкохолни изпарения.

Гордият баща като че ли беше припаднал, опрял глава на бюрото на земевладелеца. Последният беше още буден, но мигаше на парцали, облегнат на ламперията.

Възмутена, закрачих с тежки стъпки към бюрото и стиснах Иън за рамото, след което го раздрусах грубо, пренебрегвайки Джейми, който се понадигна и понечи да ми каже нещо.

Иън не беше съвсем в безсъзнание. Вдигна глава с неохота и ме погледна с вцепенено лице и празен, умолителен поглед. Ненадейно осъзнах, че е мислел, че идвам, за да му кажа за смъртта на Джени.

Отпуснах хватката си и го потупах леко по гърба.

- Добре е - казах тихо. - Имаш дъщеря.

Той отново отпусна глава върху ръцете си и аз излязох - тесните му рамене се тресяха, а Джейми го потупваше по гърба.

Когато посъживихме оцелелите от премеждието и се измихме, семействата Мъри и Фрейзър се събрахме, за да отпразнуваме събитието с вечеря. Малката Маргарет, почистена и увита в одеялце, бе положена в ръцете на баща си, който я прие с благоговение.

- Здравей, малка Маги - прошепна и докосна нослето-копче с върха на пръста си.