За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Тези обичаи са се пазели в паметта на старите хора; но по-късно малко по малко започнали да се създават закони или писани обичаи.
1. В началото на третата династия кралете са давали частни, а даже и общи грамоти по начин, който обясних по-горе; тук се отнасят постановленията на Филип Август и на Свети Людовик. По същия начин едрите васали в съгласие със сеньорите, на които са били подчинени, са давали на съдебни заседания на своите херцогства и графства и съобразно с обстоятелствата някакви грамоти или постановления; такива са били например постановленията на Жофроа, графа на Бретан, относно подялбата на имоти между благородници; обичаите на Нормандия, дадени от херцог Раул; обичаите на Шампания, дадени от крал Тибо; законите на Симон, граф на Монфор, и др. Това довело до някои писани закони, които са били даже по-общи от съществуващите по-рано.
2. В началото на третата династия почти целият народ от долните слоеве се е намирал в крепостна зависимост. Много причини са накарали кралете и сеньорите да го освободят.
Освобождавайки крепостните, сеньорите им дали имоти; трябвало е също така да им дадат граждански закони, които да определят правилата за владеене на тези имоти. Като освободили крепостните, сеньорите се лишили от някои свои блага; нужно е било следователно да се определят правата, които те са си запазили като компенсация за тия блага. Едните и другите отношения били уредени чрез «харти за освобождение»; тия харти съставили част от нашите обичаи и били редактирани писмено.
3. По времето на Свети Людовик и следващите крале законоведите-практици, като Дефонтен, Боманоар и др., изложили в писмен вид обичаите на своите съдебни окръзи. Тяхната цел е била не толкова да запишат обичаите за разпределение на имотите по онова време, колкото да изложат реда на съдопроизводство. Независимо от това ние намираме у тях всичко; и макар авторитетът на тия неофициални автори да се е основавал само на истинността и общоизвестността на нещата, за които са писали, те несъмнено са допринесли много за въвеждането на нашето френско право. Такова е било по това време нашето писано обичайно право.
Това е велико време. Карл VII и неговите приемници са наредили да бъдат записани различни местни обичаи в цялото кралство, като предписали някои формалности, които да бъдат спазвани при тяхното редактиране. И тъй като това ставало по провинции и в общото събрание на всяка провинция са се депозирали писаните и неписаните обичаи на всяко населено място, направен бил опит тия обичаи да се обобщят, доколкото това можело да се направи, без да се нарушават частните интереси, за което са се договаряли. Така нашето обичайно право получило три характерни черти: то било записано, било обобщено и получило печата на кралската власт.
Много от тези обичаи били по-късно редактирани наново и в тях били направени много промени; премахнато било всичко, което влизало в противоречие с действуващата юриспруденция, и били прибавени много неща, извлечени от тази юриспруденция.
Макар у нас обичайното право да се разглежда като някаква противоположност на римското право, и то така, че тия два вида право да разделят нашата територия на две, все пак истина е, че много положения от римското право са влезли в нашите обичаи, особено при тяхната нова редакция — в ония немного отдалечени от нас времена, когато това право е било предмет на изучаване от страна на всички, които са се подготвяли да заемат граждански длъжности; когато още хората не са се кичели със славата, че пренебрегват това, което трябва да знаят, и със знанието на това, което не трябва да знаят; когато способностите на ума са се използували повече за изучаване на професията, отколкото за изпълнението й; и когато постоянните развлечения не са били признак даже на жените.
Аз би трябвало към края на тази книга да се разпростра още повече върху нейния предмет; и навлизайки в най-големи подробности, да проследя всички едва забележими промени, които от времето на въвеждането на апелациите са образували огромното цяло на нашата френска юриспруденция. Но тогава щеше да се наложи в едно голямо съчинение да вместя друго голямо съчинение. Аз приличам на оня археолог, който напуснал страната си, отишъл в Египет, погледнал пирамидите и се върнал.
КНИГА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
ЗА НАЧИНА НА СЪСТАВЯНЕ НА ЗАКОНИ