Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Всичко това е вярно, но вие ми разказвате нещо, което освен мен и вас знае целият свят.
— Ще стигна, ваше величество, до това, което малцина знаят. Аз казах: малцина. Уви, бих могла да кажа: само двама, тъй като преди те бяха петима, но през последните няколко години тайната стана още по-скъпоценна поради смъртта на повечето от посветените в нея. Кралят, нашият господар, почива редом със своите прадеди. Бавачката, баба Перон, умря скоро след него, а за Ла Порт никой вече не си спомня.
Кралицата отвори уста, като се канеше да отговори, но под ледената ръка, с която докосна лицето си, тя почувства капки пот.
— Беше осем часа — продължи бегинката. — Кралят, доволен, вечеряше. Около него се носеха песни и весели викове, предизвикани от пълните догоре чаши. Народът викате под балконите. Швейцарците, мускетарите, гвардейците обикаляха из града и пийналите студенти, като се срещаха с тях, започваха да ги подхвърлят на ръце. Този шум от народното ликуване изплаши новородения дофин и той тихичко плачеше в ръцете на дойката си, госпожа Гозак. Ако в този момент той беше отворил очи, пред погледа му щяха да застанат две корони в дъното на люлката. Изведнъж ваше величество пронизително извика и към вас бързо се приближи Перон. Лекарите обядваха в отдалечена зала. Дворецът беше опустял въпреки множеството наоколо. Нямаше нито ред, нито часови. Акушерката, след като ви прегледа, завика от учудване и като ви прегърна, вас, измъчената и обезумяла от болки, изпрати Ла Порт да предаде на краля, че кралицата желае да види негово величество. Както знаете, Ла Порт беше умен и хладнокръвен човек. Той не се приближи до краля като изплашен слуга, който чувства значителността на носената от него вест. Той не желаеше да го плаши, а тази новина нямаше и да се стори на краля страшна. И ето: „Ваше величество, кралицата е изпълнена с щастие и ще бъде още по-щастлива, ако може да ви види при себе си.“ Този ден Людовик XIII за едно добро пожелание можеше да даде короната си на първия срещнат просяк. Той стана развеселен от стола и каза със същия тон, с който би казал и Анри IV: „Господа, аз отивам при жена си.“ Влезе при вас и Перон му подаде втория наследник, също толкова здрав и красив като първия. Тук акушерката добави: „Господарю, Господ не желае във френския царстващ дом да се прекъсне мъжката линия.“ Кралят, воден от първия си порив, изтича към второто бебе, възкликвайки: „Благодаря ти, Боже!“
Тук бегинката млъкна, защото забеляза, че кралицата не се чувства добре. Ана Австрийска се беше облегнала в креслото с наведена глава и втренчен поглед, очевидно беше, че чува, но не разбира какво й се говори. Устните й трескаво потръпваха, сякаш отправяше молитва към Бога или призоваваше проклятие върху главата на тази безжалостна жена.
— Не мислете — живо продължи бегинката, — не мислете, че ако във Франция е необходим един наследник и ако кралицата е оставила второто си дете да живурка далеч от кралския трон, не мислете, че тя е била лоша майка. О, не, не!… Има хора, които много добре знаят колко сълзи тя проля, те могат да преброят жарките целувки, с които тя обсипваше това бедно същество, утешавайки го за жалкия и скрит в мрака живот поради държавната необходимост, превърнала се в съдба за брата близнак на Людовик XIV.
— Боже мой! Боже мой! — едва чуто шепнеше кралицата.
— Известно е — продължаваше леко оживена бегинката, — че след като кралят се видя баща на двама сина връстници, с еднакви права, беше овладян от тревога за съдбата на Франция и за мира и спокойствието в своето кралство. Известно е също, че извиканият в двореца Ришельо повече от час размишлява в кабинета на негово величество, докато накрая произнесе следната присъда: „Във Франция може да има само един наследник, роден, за да наследи трона на негово величество. Господ Бог ни изпрати още един, за да може да наследи първия. Но сега ние се нуждаем само от този, който пръв се е появил на бял свят. Ще скрием втория от цяла Франция, както Господ го скри отначало от неговите родители. Един наследник на престола — това е мир и спокойствие за държавата. Двама претенденти — това е гражданска война и анархия.“
С рязко движение бледната кралица стана от креслото.
— Вие знаете твърде много — произнесе тя с глух глас, — вие сте замесена в държавна тайна. — А приятелите, които са ви разказали за това, са лъжеприятели и предатели. Вие сте съучастничка в престъплението, което се извършва тук. А сега свалете маската си или ще извикам дежурния офицер да ви арестува. О, аз не се боя от тази тайна! Вие сте я узнали и ще платите за това! Тя ще се вкамени във вашите гърди. Тази тайна и вашият живот от днес не ви принадлежат!