Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Ти смяташе, че си научила достатъчно за принудата — продължи Могедиен. — Сега ще те науча още малко. — Лиандрин потръпна за миг, когато очите на Могедиен изпълниха полезрението й така, както гласът й изпълни слуха й и прониза целия й мозък. — Живей. — Мигът отмина и когато Избраната се усмихна, на лицето на Лиандрин изби студена пот. — Принудата си има много ограничения, но една заповед човек да прави това, което сам иска в дълбините на душата си, ще се запази за цял живот. Ти ще живееш, колкото и да си мислиш, че ти се ще да сложиш край на живота си. И ще си мислиш непрестанно за това. Много нощи ще се давиш в плач, искайки да умреш напразно.
Потокът, задържащ езика на Лиандрин, изчезна и тя изхлипа:
— Моля ви, велика господарке, кълна ви се, че не исках… — Главата й се люшна и пред очите й заиграха сребристи точици от шамара на Могедиен.
— Има чар… и в това… да направиш нещо физически — въздъхна Отстъпницата. — Искаш ли пак да се помолиш?
— Моля ви, велика господарке… — При втория шамар косата й се люшна.
— Още?
— Моля… — Третият едва не откъсна челюстта и. Бузата й пламна.
— Щом не можеш да си по-изобретателна от това, няма да те слушам. Ще ме слушаш ти. Смятам, че това, което съм намислила за теб, би зарадвало дори и Семирага. — Усмивката на Могедиен беше почти толкова мрачна, колкото на Темайле. — Ти ще живееш, не усмирена, а знаейки, че би могла отново да преливаш, стига само да намериш някой, който да развърже щита ти. Но това е само началото. Евон ще се зарадва да получи нова слугиня в кухнята, а съм сигурна, че Арийн ще пожелае да си поговори надълго с теб за мъжа си. Дълги години, в които ще съжаляваш, че не си ми служила вярно.
Лиандрин заклати глава ужасено. Тресеше се от плач и не можеше да изговори нищо повече.
Могедиен извърна глава към Темайле и каза:
— Приготви я за тях. И им кажи да не я убиват, нито да я пребиват. Искам тя непрекъснато да вярва, че би могла да се измъкне. Дори дребните хорица ще се грижат да остане жива, за да страда. — После се обърна, опирайки се на ръката на Чезмал, и потоците, придържащи Лиандрин към стената, изчезнаха.
Краката й поддадоха като сламки и тя се смъкна на килима. Остана само сплетеният щит; тя се заблъска в него напразно, запълзя след Могедиен, мъчейки се да хване пеша на ризата й, и захлипа:
— Моля ви, велика господарке.
— Те са с една менажерия — заговори Могедиен на Чезмал. — Толкова ги търсехте, а трябваше сама да ги намеря. Не би трябвало да е трудно да се намери една менажерия.
— Ще ви служа вярно — проплака Лиандрин. Страхът бе втечнил крайниците й. Не можеше да запълзи достатъчно бързо, за да ги настигне. Те дори не се обърнаха, за да я погледнат, докато се влачеше по килима след тях. — Обвържете ме, велика господарке. Направете с мен каквото поискате. Ще ви бъда вярна като куче!
— Много менажерии пътуват на север, господарке — каза Чезмал. — Към Геалдан, велика господарке.
— Значи трябва да отида в Геалдан — каза Могедиен. — Вие ще намерите бързи коне и ще тръгнете след… — Вратата на спалнята се затвори и заглуши думите й.
— Ще бъда вярното ви куче — изхлипа отново Лиандрин и се свлече на килима. Надигна глава, примигна, за да отмахне сълзите, и видя Темайле — гледаше я, потриваше ръце и се усмихваше. — Ние можем да я надвием, Темайле. Трите заедно бихме могли да…
— Трите ли? — изсмя се Темайле. — Та ти не би могла да надвиеш дори дебелака Евон. — Очите й се присвиха и огледаха щита, затегнат около Лиандрин. — Ти все едно че си усмирена.
— Чуй ме. Моля те. — Лиандрин преглътна, мъчейки се да прочисти гласа си, но той си остана дебел и хриплив, макар пълен с настойчивост, и тя продължи забързано, в паника. — Нали говорихме за разногласията, които може би царят сред Избраните. Щом Могедиен се крие така, сигурно се крие от другите Избрани. Ако я пленим и им я предадем, помисли за местата, които могат да ни отредят. Може да ни издигнат над крале и кралици. Можем самите ние да станем Избрани!
За един миг — един благословен, чудесен миг — детинското личице на Темайле се поколеба. А после тя поклати глава.
— Ти никога не си знаела докъде можеш да вдигаш очите си. „Който погледне слънцето, изгаря.“ Не мисля да изгарям, защото съм посегнала твърде нависоко. Мисля да направя това, което ми се нареди, и да те посмачкам още малко, за да те подготвя за Евон. — Изведнъж тя се усмихна, показвайки всичките си зъби, и лицето й стана още по-лисичо. — Колко ли ще се изненада, когато запълзиш, за да целунеш краката му.