![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Да.
— Да благодарим на боговете за малкото облагодетелстване. Тогава всичко, което трябва да направим, е да го преместим веднъж и да го парфюмираме, и би трябвало да сме в безопасност, докато съберем трупата утре.
Локи кимна. Имаше три врати разстояние между стаята, в която се намираха, и склада с реквизита. При положение че Джийн помагаше, можеха да преместят дори и грамада от мускули като Булидаци за някакви си секунди. Колко жизненоважни секунди обаче! Локи взе дрипаво одеяло от леглото, за да го използва като плащаница.
Джийн, изглежда, следваше мислите му. Прегърна Дженора и прошепна нещо в ухото ѝ.
— Не — каза тя. — Не, няма да бъда третирана като дете заради тази… тази шибана свиня. Нека ви помогна! — Изправи се с помощта на Джийн с треперещи крака и се опита да пооправи скъсаната си туника.
Няколко секунди по-късно предприеха хода си. Дженора водеше, Локи и Джийн влачеха покрития труп, а Сабета им пазеше гърбовете, движейки се леко, с очи на четири. От общата стая се чуваха виковете на пируващите. Джийн с лекота носеше тежкия Булидаци, но Локи се мъчеше и докато Дженора им отвори вратата на склада с реквизита, лицето му беше почервеняло от усилията.
Още една секунда и приключиха. Локи махна одеялото от трупа и го нави, преди да е попило твърде много кръв. Булидаци лежеше със застинало лице и странната вялост на пресните мъртъвци, като напълнен с пясък манекен.
— Един от нас трябва да остане — каза Локи неохотно. — Твърде опасно е да лежи тук без охрана. Някой от нас ще трябва да залости вратата и да прекара тук нощта.
— Виж — каза Джийн, — аз бих могъл, но…
— Разбирам — Локи простена, щом осъзна, че имаше само един кандидат за работата. — Трябва да си с Дженора. Махайте се оттук и двамата.
Джийн стисна рамото му. Дженора, която внимателно избягваше дори да се докосне до трупа на барона, се пресегна през Локи и изрови стар алхимичен глобус от купчина с дрехи. Разтърси го, за да изкара приглушена светлина, и му го подаде. След секунда двамата с Джийн бяха изчезнали.
— Благодаря ти — прошепна Сабета. Симпатията и възхищението в очите ѝ бяха твърде много за Локи. Обърна се и погледна навъсено трупа на Булидаци, но след това разбра, че няма сили да устои на Сабета, която го придърпа и силно го прегърна. За миг допря устните си до неговите.
— Трябва да пиша бележки — каза тя, — но не си се измъкнал. Това е само временно забавяне. Ще имаме и друга възможност. Друга някаква възможност.
Искаше да ѝ отвърне с нещо умно и успокоително, но остроумието му определено го беше напуснало, поради което успя само да ѝ махне вяло, преди тя да затвори тихо вратата. Локи заключи с въздишка.
Не му отне много време да открие запасите от розов прах и помади на Дженора, тъй като повечето костюми и боклуци в стаята бяха сортирани за лесно опаковане. Задави се и кихна, когато поръси няколко облачета приятно ухаеща алхимична пудра върху тялото на барона.
— Доволен ли си от себе си, торба с лайна? — прошепна Локи. Гневът му нарасна и той ритна трупа на Булидаци с ръмжене, което вдигна тънък облак розов прах. — Дори и мъртъв, пак се бъркаш в интимните ми въпроси!
Локи се опря на стената и се свлече бавно, а силата изчезна от краката му заедно с яростта. Само какво място да прекараш нощта! Дузина маски на фантазми го гледаха от стените. Дузина въображаеми мъртви, придворни на един много истински труп.
Локи затвори очи и се опита да прогони картината на смъртните маски от съзнанието си. Дори и сред наситеното розово ухание все още можеше да различи аромата на Сабета по устните, косата и кожата си.
С пъшкане той се подготви за най-лошата нощ на една така наречена почивка, каквато не беше имал от години.
— За какво, в името на всички лайнясали адове, ни изритахте от леглата ни, каморци?
Джасмер Монкрейн изглеждаше доста смачкан в десетия час на следващия ден. Силванус беше само отчасти човек, Донкер тихо се молеше да дойде смъртта, а Берт и Шантал се подпираха един на друг. От всички веселили се през нощта само Алондо изгледаше като цяло непокътнат.
Трупата се беше събрала в най-голямата стая на хана на мадам Глориано. Джентълмените копелета бяха прекарали повече от час в прогонване на безделници, проститутки, паразити и любопитни от кръчмата. Статистите бяха получили стриктни инструкции да се явят направо в „Перлата“. Благодарение на залостената врата и почти празната сграда сигурността им беше гарантирана за следващите няколко минути, поне доколкото беше възможно.