Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Аз съм монахиня от манастира в Брюге и съм донесла лекарство за ваше величество. То трябва да ви излекува. Но моля да останем сами.
Ана Австрийска даде знак на трите си компаньонки и те си тръгнаха. Тогава бегинката направи три крачки към кралицата и с уважение се поклони пред нея.
— Изглежда кралицата на Франция е много болна — каза Ана Австрийска, — щом като чак в манастира в Брюге са научили, че тя има нужда от лечение.
— Слава Богу, че ваше величество не е безнадеждно болна и че има приятели във Фландрия.
— Тези приятели ли ви изпратиха? Кажете имената им.
— Невъзможно и безполезно е, тъй като паметта на ваше величество все още не е пробудена от сърцето…
Ана Австрийска вдигна глава. Тя се мъчеше да проникне под маската, за да разгадае тайнствеността на тези думи, да открие името на тази, която говореше толкова спокойно. После, уморена от такова любопитство, което беше оскърбително за високомерието й, тя запита строго:
— Госпожо, вие вероятно знаете, че с царствени особи не се разговаря с маска.
— Благоволете да ми простите, ваше величество — каза бегинката, — дала съм обет да помагам на страдащите и опеч алените, без да откривам лицето си пред тях. Бих могла да донеса облекчение на тялото и душата на ваше величество, но тъй като вие ме спирате, аз ще се оттегля. Прощавайте, ваше величество!
Тези думи бяха произнесени с такова преклонение и почит, че гневът и недоверието на кралицата изчезнаха, докато любопитството й растеше.
— Вие сте права — каза тя, — страдащите не бива да пренебрегват утехата, пратена им от Господ Бог. Говорете, госпожо, и може би на вас ще се удаде да облекчите страданията на моето тяло… Уви, боя се, че Господ готви за плътта ми жестоки изпитания.
— Да поговорим за душата ви — каза бегинката, — за душата ви, която страда, аз съм уверена в това, ваше величество. Има язви, които ни разяждат невидимо. При тях кожата остава с цвят на слонова кост и по тялото не се появяват сини петна. Лекарят не е в състояние да ги види, не може да чуе как в гърдите на болния, в мускулите, под течащата кръв скърцат със зъби тези ненаситни чудовища. Нито огънят, нито желязото са способни да унищожат този смъртоносен бич. Той прониква в мислите и чувствата и те са безпомощни. Болката се разраства в сърцето и то се пръска. Това са язвите, които са съдбоносни за кралете. Не страда ли ваше величество от такъв недъг?
Ана вдигна бялата си, прекрасна като в младостта й, ръка.
— Недъгът, за който говорите — каза тя, — е неизбежно зло за нашия живот, живота на великите хора на този свят, на които Господ е възложил да се грижат за поданиците си. Когато недъгът е твърде тежък, Бог ни освобождава от него чрез покаянието. Там ние отхвърляме бремето и се освобождаваме от гнетящите ни тайни. Не забравяйте, че Бог уравновесява изпитанията със силите на тленните създания и силите ми са способни да издържат тегнещото над мен бреме. За чуждите тайни ми стига дискретността на Бога, а за моите собствени ми е малко дискретността на духовника ми.
— Както винаги, вие смело се биете с вашите врагове, ваше величество, но малко се доверявате на приятелите.
— Кралете нямат приятели. Ако няма какво да ми кажете, ако се чувствате вдъхновена от Господ Бог като пророчица, вървете си, защото аз се страхувам от бъдещето.
— На мен ми се стори — решително каза бетинката, — че по-скоро се страхувате от миналото.
Още не беше довършила, когато кралицата се изправи и каза с рязък и заповеднически тон:
— Говорете! Обяснете пълно и разбрано, или…
— Не ме заплашвайте, ваше величество — меко каза бегинката. — Дойдох при вас изпълнена с уважение и съчувствие, дойдох при вас като приятелка.
— Тогава докажете го! Облекчете страданието ми, вместо да предизвиквате у мен раздразнение.
— Това лесно може да се направи и ваше величество ще разбере дали съм приятел. Какво нещастие е сполетяло ваше величество през последните двадесет години?
— О… много нещастия, нима не загубих своя крал?
— Не говоря за такива нещастия. Искам да ви задам един въпрос: след раждането на краля не бяха ли причинени на ваше величество страдания от една от близките ви жени?
— Не ви разбирам — отвърна кралицата, стискайки зъби, за да прикрие обзелото я вълнение.
— Сега ще ви обясня. Естествено, ваше величество помни, че кралят се роди на 5 септември 1638 година в единадесет часа и четвърт? В дванадесет и половина — продължаваше бегинката — дофинът, вече помазан от архиепископа в присъствието на краля и на вас, беше провъзгласен за наследник на френската корона. Кралят се отправи към часовниковата кула на стария сенжерменски замък, за да чуе „Те Деум“. Ваше величество се освободи от бременността в присъствието на покойния принц — брат на краля, принцовете по кръв и придворните дами. Лекарят на краля Бувер и хирургът Оноре се намираха в приемната. Ваше величество заспа към три часа и сънят й продължи приблизително до седем, нали?