Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Нинив се срути на земята като изпуснат чувал.
— Бягай, Нинив! — извика Биргит немощно. — Махни се! — Главата й се люшна и вдигнатата стрела се разтрепера в ръката й.
Сиянието около Могедиен лумна по-ярко, сякаш я обкръжи ослепително слънце.
Нощта заля Биргит като океанска вълна, обгръщайки я в мрак. Когато вълната отмина, лъкът падна върху купчина празни дрехи, които бавно се разстлаха по земята. После дрехите също се стопиха като огряна от изгрева утринна омара и останаха само лъкът и стрелите, блестящи под лунните лъчи.
Могедиен се срина на колене, задъхана, стиснала с две ръце стрелата, а сиянието около нея се стопи и замря. После и тя изчезна, а сребърната стрела тупна на мястото, където бе стояла, оцапана от тъмна кръв.
Сякаш след цяла вечност Нинив успя да се изправи на ръце и колене. С плач пропълзя до лъка на Биргит. Този път не болка извика сълзите й. Коленичила, гола — какво я бе грижа за това? — тя притисна лъка до гърдите си и захлипа.
— Съжалявам. О, Биргит, прости ми. Биргит!
Но отговор не дойде, чу се само скръбният зов на нощна птица.
Вратата към спалнята на Могедиен се разтвори с трясък и Избраната залитна в дневната по копринена риза, прогизнала от кръв. Чезмал и Темайле се втурнаха от двете й страни и я подхванаха под мишниците, за да й помогнат да се изправи. Лиандрин остана до стола си. Другите бяха заминали — навярно за Амадор, доколкото знаеше. Могедиен казваше само това, което искаше слушащият я да знае, и наказваше сурово за въпроси, които не й харесваха.
— Какво се е случило? — ахна Темайле.
Бързият поглед на Могедиен можеше да я изпържи на място.
— Ти имаше някаква жалка дарба в Церителството — изсъска Избраната на Чезмал. Устните й бяха оцапани с кръв. — Направи го. Веднага, тъпачко!
Тъмнокосата геалданка без колебание постави дланите си върху главата на Могедиен. Лиандрин изсумтя презрително — наум, — когато сиянието обкръжи Чезмал: изписа се тревога върху красивото лице на Церителката, а лисичото личице на Темайле се сгърчи в нескрит уплах. Колко верни бяха станали. Покорни, като добре дресирани кученца. Могедиен се изпъна на пръсти, главата й се отметна; тя цялата се разтърси и дъхът секна, сякаш бе скочила в заледен вир.
След няколко мига всичко приключи. Сиянието около Чезмал изчезна, а петите на Могедиен се отпуснаха на синьо-зеления килим. Без подкрепата на Темайле сигурно щеше да падне. Едва част от мощта на Церителството идеше от самата Сила. Останалото трябваше да дойде от този, когото Церят. Раната, причинила цялото това кървене, щеше да изчезне, но Могедиен със сигурност щеше да остане за известно време толкова немощна, колкото ако бе лежала обездвижена на легло със седмици. Тя издърпа фината копринена кърпа с цвят на злато и кост от колана на Темайле, за да изтрие устата си, и се извърна към вратата на спалнята. Слаба. И обърната с гръб.
Лиандрин замахна по-силно от всякога, припомняйки си наведнъж какво й бе причинила тази жена.
И още докато посягаше, сайдар сякаш изпълни Могедиен като порой. Досегът на Лиандрин замря — бе заслонена с невидим щит от Извора. Потоци на Въздух я надигнаха и запокитиха в облицованата с дърво стена така силно, че зъбите й изтракаха. И тя увисна там с разперени ръце и безпомощна.
Чезмал и Темайле се спогледаха объркани, не разбрали какво става. Продължиха да крепят Могедиен, която пристъпи пред Лиандрин, без да спира да трие устата си с кърпата на Темайле. Могедиен преля и кръвта по нощната й риза почерня, отлюспи се и се изсипа по килима.
— Н-не ме разбрахте, велика господарке — заломоти в паника Лиандрин. — И-исках само да ви помогна да поспите по-добре. — За първи път в живота й това, че заговори с езика на простолюдието, не я подразни. — Аз само… — И замлъкна със сподавен хрип, щом потокът на Въздух стегна езика й и го изпъна напред между зъбите. Кафявите й очи се изцъклиха. Още малко натиск и…
— Да го изтръгна ли? — Могедиен заоглежда лицето й, но заговори по-скоро на себе си. — Мисля, че не. Жалко за теб, че онази ал-Мийра ме кара да се държа като Семирага. Иначе навярно просто щях да те убия. — Изведнъж тя започна да овързва щита, като възелът стана толкова заплетен, че Лиандрин напълно изгуби дирята на извивките и усукванията. И продължи. Още и още. — Така — най-сетне рече доволно Могедиен. — Ще трябва много дълго да търсиш, докато намериш кой да го разплете. Но няма да имаш възможност да търсиш.
Лиандрин обърна очи към Чезмал и Темайле за някакъв знак на съчувствие, на жалост, на каквото и да е. Погледът на Чезмал бе студен и строг. Очите на Темайле светнаха, тя облиза устни с върха на езика си и се усмихна. Не с приятелска усмивка.