![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Императорът тръсна глава. Нямаше значение за кого или за какво. Маговете се приближаваха.
Скоро всичко щеше да се изясни - веднъж и завинаги.
Императорът стоеше като статуя - неподвижен, сякаш вкаменен. Малобройната му свита освен телохранителите Волни включваше и възрастни ратници, които си шепнеха колко силно прилича владетелят на покойния си дядо - великият воин, който с желязна десница бе потушил баронските бунтове в западните и южни провинции и почти бе обединил отново цялата Империя. Не успя само заради злодействата на маговете, които предпочитаха една по-слаба и по-послушна държава... Сега всички беди, нещастия и несполуки можеха да бъдат приписвани на подмолната дейност на маговете. Ордените се превръщаха в пешкир за изчистване на всякаква вина.
Кохортата на Аврамий изтече като ручей в руслото на уличките, попи в калдъръма. Легионерите бързаха да застанат като стена зад стрелците на Сула и да чакат момента на страшния и съкрушителен удар - в ръкопашен бой, с честна стомана против коварна магия.
Пристъпиха Фибул и Невкратий, за тях - дузина центуриони и неколцина десетници.
- Какво щс заповяда повелителят? - старият легат гледаше право в очите господаря си, без страх и съмнения. Животът на кой да е войник, десетник, старши, стотник, центурион, та чак до легат, минаваше под убеждението, че тиха смърт в собствената постеля е недостъпен разкош за избрания от тях занаят. Сигурно заради това в мътните от прехвърлените години очи нямаше нищо друго, освен спокойствие.
- Сула няма да издържи дълго - рязко каза Императорът. -Бързо ще го смачкат. Трябва да унищожим колкото се може повече магове и да си пробием път навън от столицата. Тук повече няма какво да правим. Вземете хазната, имперските реликви, Фибул, давам ти охраната си... и стотина от ветераните. Донесете всичко от кончежната зала. Разчитам на теб. стари приятелю. Тръгвай. Тук ще сме колкото ни позволят противниците. Не се бави.
- Служа на Империята - с достойнство отдаде чест старият легат. - Волята на повелителя е свещена. Ще бъде изпълнено.
Залагам живота си.
Фибул се завъртя - пъргав и стегнат в движенията си почти като младеж, но плавно и сигурно, без излишната енергичност на младите воини. Това отстрани създаваше впечатление за известна тромавост. Легатът мълком кимна на Ким-Лаг, командирът на
Волните, който направи знак с ръка на своите подчинени.
- Сега ще чакаме - промълви Императорът, когато отрядът на Фибул се скри зад завоя... Очакването не продължи дълго.
ПЕТА ГЛАВА
Първото, което усети Клара, щом отвори очи, бе чувството за опасност. Всеки боен маг беше развил това сетиво до съвършенство и подушваше заплахата като бездомно куче скрита наденица. Да предугажда опасността и да я отбягва - или да нанася изпреварващ удар - това бе едно от главните неща, тренирани и поддържани до последен дъх. Схватки гърди в гърди, очи в очи -това бяха турнирни похвати. Само там подобни геройства бяха добри и уместни. На почит в Гилдията на бойните магове стояха преди всичко уменията да се постигат бързи и чисти победи, най-вече физически безконтактни, по възможност - с минимални загуби за своя отбор.
Зрелищността и "елегантността" се смятаха за опасна и гибелна суета.
Тъмнината около Клара бе плътна като вода. И също като на дъното на дълбок вир този мрак натискаше очите с пресата на налягането, принуждавайки вълшебницата да примижава сякаш от ярка светлина.
Лежеше на студен и влажен под от гладки камъни. Миришеше на нечисто. На плесен, на стара пръст. Вонеше също така и на смърт. И на същества, за които трупната леш е любимо лакомство.
Нозете и ръцете на Клара бяха свободни. Самата тя -съблечена напълно.
"Хм, на кой ли му е хрумнало да ме зяпа дюс гола? И, как е? Ставам ли?" - злобно си помисли тя.
Не помръдна, с пръст не шавна дори. Попиваше обстановката със сетивата си, които бяха далеч повече от зрение, слух, обоняние, осезание и вкус. Простосмъртните говореха за "шесто чувство".
Това чувство обаче бе цял комплект недостъпни за друг, освен за магьосник от висок ранг, сетива.
С някои от тях Клара проучи себе си.
"Така. Цяла съм. Няма рани. Не прилича и да са ме изчукали междувременно. Бива... Лошото обаче е тази гадна пустота в гърдите, където е редно да усещам искрата. Какво е станало? Къде ми е Силата? Съвсем ли пропадна, или..."
Няколко минути тя напрегнато се вслушваше в околния свят, в тялото си, пак навън... Олекна й. Не, хвала на демони и богове, просто се намираше в реалност, в която магията не действаше.
Може би не магията изобщо, а единствено нейните способности.