Републиката на крадците [bg]

— И няма да се притесняваме, че някой ще го открие, докато сме в „Перлата“! — допълни Локи. — Да. Това оставя един последен проблем… Куп джентълмени и придворни очакват да споделят компанията му по време на пиесата.

— Не че искам да наливам масло в огъня — каза Кало, — но това не е последният проблем. Какво ще кажем на останалите от трупата за това?

— Защо ще казваме на останалите от трупата за това? — попита Дженора.

— Не го казвам с огромно удоволствие, но трябва да ги включим — отвърна Сабета. — Те ще са навсякъде, и сред реквизита и костюмите. Ако не осигурим съдействието им, загиваме.

— Как ще ги накараме да ни съдействат? — попита Джийн.

— Ще ги направим съучастници — отвърна Сабета. — Ще се уверим, че осъзнават, че техните глави също са в примката, защото наистина е така.

— Сингуа солус — каза Галдо.

— Именно — Сабета сложи ухо на вратата и се заслуша за момент. — Сингуа солус.

— Какво е това? — попита Дженора.

— Стара каморска традиция за моменти, когато група хора планира нещо глупаво — отговори Локи. — Всъщност имаме доста традиции за това. Ще разбереш.

— Джакомо, Кастелано — каза Сабета, — колко сте пияни?

— Въобще не достатъчно — отвърна Кало.

— Доста дълго се задържахме тук — каза Сабета, — затова двамата слезте долу и съберете всички членове на трупата. Вземеше им пиенето, ако трябва. Сложете ги по леглата. Трябват ни възможно най-трезви и отпочинали, когато им сервираме изненадата.

— Да вземем пиенето на Джасмер и Силванус — въздъхна Галдо. — Добре. А като сме започнали, направо да изтичаме до Картейн и да изучим магьосническото изкуство от…

— Захващайте се — каза Сабета. — Ще надзърна, в случай че Брего все още се спотайва навън.

Мащабът на дълбините, в които бяха потънали, стана още по-очевиден, защото братята Санца не направиха повече саркастични забележки, нито се оплакаха. Сабета открехна вратата, проучи коридора и кимна. После каза:

— Дженора, има ли в документите на трупата нещо, подписано от Булидаци? Нещо, на което е драскал?

— Ами да… Да! — тя посочи кожената папка в далечния ъгъл. — Всички документи за купуване на акции в трупата и няколко инструкции. Той е… беше грамотен. Обичаше да се хвали с това.

— Знам. — Сабета взе папката и я хвърли на леглото до Джийн и Дженора. — Прегледайте документите вместо мен. Нямам много време да се упражнявам, но трябва да успея да наподобя донякъде почерка му. Така или иначе, предполага се, че е пиян. И… изтощен.

— Изглежда, мъртвите могат да говорят — каза Локи, засрамен, че не се беше сетил да фалшифицират бележките на барона.

— Достатъчно, за да се отървем от Брего — каза Сабета. — И за да изменим инструкциите на барона към домакинството, така че да не го очакват дълго след пиесата утре. Сега, Дженора, помадите ти при останалия реквизит ли са?