Друговремец [bg]

Заслизах от оградата, но Джейми ме подхвана под коленете и ме повдигна, след което ме сгуши до гърдите си.

Усещах топлината на слънцето по кожата му, ухаеше на пот и овесени стръкове. Беше помагал при последната част от жътвата и миризмата ми напомняше на една вечеря отпреди седмица, когато разбрах, че Джени - винаги дружелюбна и отзивчива, - най-накрая ме беше приела като част от семейството.

Жътвата беше тежка работа и Иън и Джейми често оклюмваха към края на вечерите ни. В един такъв случай бях станала, за да взема млечен пудинг за десерт, и когато се върнах, двамата спяха дълбоко, а Джени се смееше тихо. Иън се беше прегърбил на стола си, отпуснал брадичка на гърдите си, и дишаше тежко. Джейми беше подпрял буза на скръстените си ръце, проснат почти до кръста на масата, и хъркаше тихо между подноса и мелничката за пипер.

Джени взе пудинга от ръцете ми и ни сложи по малко, като клатеше глава, загледана в спящите мъже.

- Толкова много се прозяваха, че се зачудих какво ще стане, ако спра да говоря. Помълчах и след две минути бяха заспали и двамата.

Тя нежно приглади косата на Иън.

- Затова през юли тук се раждат толкова малко деца - каза и накриви вежда. - Мъжете не могат да стоят будни достатъчно дълго, за да ги правят.

Беше си вярно и се засмях. Джейми се размърда и изхърка до мен, а аз поставих ръка на врата му, за да го успокоя. Устните му оформиха лека неволна усмивка, а после се отпуснаха отново в сън.

Джени рече:

- Странна работа. Не съм го виждала да прави така, откакто беше малък.

- Да прави какво?

Тя кимна.

- Да се усмихва насън. Често го правеше, когато отидеш до люлката му и го погалиш, или дори след това, в кошарката. Понякога с майка се редувахме да го галим по главата, за да видим можем ли да го накараме да се усмихне. Винаги успявахме.

- Странно, нали? - Експериментирах и внимателно го погалих по темето и по врата. И, разбира се, бях възнаградена от извънредно нежна усмивка, която продължи само миг, а след това лицето му си върна строгото изражение.

- Чудно защо ли го прави - рекох удивена. Джени сви рамене и ми се усмихна широко.

- Предполагам, значи, че е щастлив.

Не успяхме да си тръгнем на следващия ден. През нощта ме събуди тих разговор в стаята. Претърколих се и отворих очи. Иън се бе привел над леглото със свещ в ръка.

- Бебето се ражда - рече Джейми, когато видя, че съм се събудила. Седна и се прозина. - Не е ли рано, Иън?

- Човек не знае. Малкият Джейми закъсня. По-добре по-рано, отколкото по-късно, струва ми се.

Иън се поусмихна бързо и нервно. Джейми се обърна към мен.

- Сасенак, можеш ли да изродиш бебе? Или да повикам акушерката?

Не се поколебах.

- Извикай акушерката.

По време на обучението си бях виждала само три раждания - всичките в стерилна операционна, а пациентката беше подготвена и упоена. Не се виждаше нищо освен гротескно раздутия перинеум и подаващата се след това главица.