Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Даш въздъхна театрално.
— Допусках, че е нещо такова.
Джими тихичко подхвана една много стара песен:
Пукотът на кършещ се лед отекна в студения утринен въздух и двамата братя дръпнаха рязко юзди малко преди да излязат на една поляна. Джими даде знак на Даш да тръгне тихо на юг покрай поляната и пак със знаци му обясни, че той самият ще заобиколи откъм север.
Даш кимна, слезе и върза коня си за една бреза. Джими направи същото и тихо се отдалечи.
Даш тръгна през оредяващите дървета, обкръжили една изгоряла ферма, както можеше да се прецени по обгорените дървесни стволове наоколо. Звукът вече се чуваше ясно: постоянно чукане с нещо твърдо по ледена кора.
После видя мъжа.
Беше мършав. Клечеше над едно заледено горско езерце, може би на около сто разкрача от Даш, и блъскаше с камък по леда. Необичайната гледка в първия миг смая Даш.
Не можеше да види добре човека, защото той беше навлякъл по себе си всевъзможни дрипи. Може и да имаше някакви скъсани ботуши, но Даш видя само парцали, овързани около краката му, за да държат топло.
Даш забеляза движение между дърветата оттатък езерцето и прецени, че Джими още не е заел позиция, затова изчака.
След малко Джими бавно излезе от дърветата и мъжът скочи със смайваща бързина.
— Няма да ти направя нищо лошо! — извика Джими.
Щом дрипльото затича към него, Даш бавно извади меча си, така че звукът и движението да останат незабелязани от бягащия. И когато скитникът навлезе сред дърветата, изскочи от скривалището си и го спъна.
Мъжът се претърколи, залази назад и извика уплашено:
— Не ме убивай!
Даш опря меча си в гърлото на мъжа. Джими дотича запъхтян.
— Нищо лошо няма да ти направим — каза Даш. И за да покаже добрите си намерения, прибра меча. — Ставай.
Мъжът се надигна, а Джими приклекна до него с ръце на колене и каза:
— Бърз е.
Даш се ухили.
— Щеше да го догониш, ако имаше една-две мили. Винаги си бил издръжлив, макар и не бърз. — След което се обърна към мъжа на земята. — Кой си ти и какво правеше?
Мъжът бавно стана, готов сякаш отново да драсне при най-малката заплаха, и каза:
— Казвам се Малар Енарес, млади господари. — Беше слаб, с дълъг клюнест нос, който стърчеше от парцала, увит около лицето му. Очите му бяха тъмни и шаваха пъргаво от единия брат към другия и обратно. — Ловях риба.
Джими и Даш се спогледаха и Даш попита учудено:
— С камък?
— За да счупя леда, млади господарю. После, като се покаже рибокът да се погрее на слънцето, щях да обеля някой клон и да направя примка.
— Ще ловиш риба с примка? — възкликна Джими.
— Лесно е, стига човек да има търпение и здрава ръка, млади господарю.
— Долавям кешийски говор в речта ти — каза Даш.
— О, не, млади господарю! Аз съм само жалък слуга на големия търговец от Шамата Киран Хесен.
Джими и Даш бяха чували това име. Богат търговец с кешийски връзки, който беше въртял голям бизнес с покойния Джейкъб Истърбрук. След разрушаването на Крондор баща им, лорд Арута, беше сглобил картината с помощта на няколко сметки, разкриващи ясно два факта: че Истърбрук от много време е бил агент на Велики Кеш и че той й дъщеря му са загинали. Джими се досещаше какво мисли Даш: ако Истърбрук е бил кешийски агент, значи и Киран Хесен е могъл да бъде такъв.
— Къде е господарят ти? — попита Джеймс.
— О, за жалост той е мъртъв — каза мършавият мъж с малко попресторено съжаление. — Четиринайсет години му бях слуга, щедър господар беше. А сега съм сам в тази студена пустош.
— Защо не ни разкажеш тази история по-подробно? — каза Джеймс.
— И да ни покажеш как смяташе да хванеш рибата — добави Даш.
— Ако ми позволите да взема малко косми от конска грива — рече дрипльото, — ще е много по-лесно.
— Косми ли? — учуди се Даш.
— Сигурен съм, че млади благородници като вас не ходят много в такава забравена от боговете пустош — подхвърли Малар. — Чух един от вас да пъхти преди малко.
Джими кимна.
— Вярно е.
— За какво са ти конски косми? — попита Даш.
— Дайте да ви покажа.
Мъжът отиде при вързания кон на Даш и продължи:
— Ледът беше почти счупен, когато ме стреснахте, млади господарю. Ако сте така добър да го дотрошите с меча, много ще ме улесните.
Джими кимна и тръгна към заледеното езерце.
— Е, разправяй сега как се изгуби в тази забравена от боговете пустош — каза Даш.
— Както несъмнено знаете — почна Малар, — напоследък имаше големи смутове между Кеш и Кралството, след като за известно време Шамата бе отстъпена на Империята.