Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Кога тръгваме? — попита Джими.
— Веднага — отвърна Ерик. — При задната врата са ви приготвени два коня с продоволствие за една седмица.
— Седмица? — възкликна Джеймс. — Но това значи, че искате да сме в Крондор, когато съгледвачите ви стигнат до стените?
Оуен кимна.
— Горе-долу. Оставяте си униформите тук и се преобличате като наемници. Ако ви хванат, кажете, че сте мъже от Долината и си търсите служба.
— Много забавно — ухили се Даш. — Пак ще си играем на шпиони.
Джими отново изгледа брат си, сякаш е полудял, и попита:
— Защо най-тъпите неща ти се струват толкова забавни?
Арута изгледа накриво двамата си сина.
— Разузнаването ни току-що потвърди, че Дуко е дошъл на юг.
— Това е пръчката, разбунила мравуняка, значи? — каза Даш.
Арута кимна.
— Да. Ако Дуко се установи в Крондор преди нас, ще застраши порт Викор. Отреже ли Викор, оставаме без никакви комуникации с флотата; отреже ли ни от флотата, оставаме без никаква възможност да се снабдяваме от Островите на залеза и Далечния бряг.
— Може да се окаже лъжлива маневра, а истинската цел да е Сарт — каза Оуен. — Но има донесение, че на юг по пътя от Ястребово гнездо се придвижва втора сила под командата на Нордан, първия заместник на Фадавах.
— Но това значи страшно много войници, влачещи се през леда и калта — учуди се Джими.
— Заливът на Крондор е неизползваем — поясни Арута. — И Фадавах знае това. Не ни е известно дали знае за пристана на Викор в залива Шандън, но ако знае за него, този ход не е лъжлив.
Джими погледна брат си, после каза на баща си:
— Значи искате да разберем това?
— Ако е възможно — отвърна Арута. — Ако просто се опитва да забави настъплението ни, за да се укрепи в Сарт, трябва да го разберем.
— Друго? — попита Даш.
— Да останете живи — каза Арута.
Джими се усмихна.
— Това винаги го предвиждаме, татко.
Арута пристъпи и прегърна синовете си, първо Даш, а после Джими.
— Е, хайде. Чака ни доста езда тази нощ — въздъхна Даш.
Джими го изгледа скептично, после двамата излязоха.
2.
Пустош
Даш даде знак.
Джими извади меча си и се сниши зад скалата. Даш се смъкна в рова от южната страна на Кралския път — минаваше успоредно на пътя на протежение от неколкостотин стъпки.
Братята бяха яздили два дни. Снегът бе започнал да се топи и в слънчевата светлина, струяща иззад привидно плътната облачна пелена, вече се долавяше смътна топлина. Температурата вече не падаше под нулата, а и дъждът усилваше топенето. Но залегнал в студената кал, Даш съжали за доскорошния лед. Калта затрудняваше придвижването им, а и той вечно беше мокър — не можеше да се изсуши дори по цяла нощ да седеше край огъня.
Преди няколко минути бяха чули гласове някъде напред в леса. Слязоха от конете, вързаха ги и продължиха пеш. Когато шумът наближи, Даш предпазливо надникна над ръба на рова и видя дрипава група пътници, които плахо се озъртаха и крачеха на изток по Кралския път. Групата включваше мъж, жена и деца, три на брой, въпреки че едното — Даш не можа да прецени дали е момиче, или момче под тежката гугла на наметалото му — на ръст изглеждаше почти голям човек.
Даш стана, а Джими се показа иззад скалата. Мъжът в челото на малката група бежанци измъкна от дрипавото си наметало опасна на вид коса и я размаха заканително; останалите се заоглеждаха, готови сякаш всеки момент да се разбягат.
— Стойте! — викна Джими. — Няма да ви направим нищо лошо.
Мъжът го изгледа недоверчиво, останалите — боязливо. Джими и Даш прибраха оръжията си и бавно се приближиха до бежанците.
Мъжът не свали косата, а попита:
— Вий пък кои сте?
Джими и Даш се спогледаха — мъжът говореше с акцент на човек, дошъл от Новиндус. Явно беше доскорошен войник от нашественическата армия на Изумрудената кралица.
Даш вдигна ръце да покаже, че не държи никакво оръжие, а Джими спря и отвърна:
— Пътници сме. Вие кои сте?
Жената събра кураж и пристъпи напред. Беше мършава, е изпито лице, изтощена. Джими погледна децата и видя, че те са измършавели от недохранване. Най-високото от трите се оказа момиче, може би петнадесетгодишно, макар че дълбоките тъмни кръгове под очите го състаряваха. Джими отново насочи вниманието си към жената, която го изгледа и отвърна:
— Селяни сме. — Посочи на изток. — Мъчим се да стигнем Даркмоор. Чухме, че там имало храна.
Джими кимна.
— Намира се. А откъде сте?
— От Танерус — каза жената.
Даш посочи мъжа.
— Той не е от Танерус.
Мъжът кимна. Тупна се по гърдите и каза: