Диамантен меч, дървен меч [bg]

Легатът стисна зъби. Навярно така се чувстваше цялата кохорта - кой по-малко, кой повече. Някои досетливи центуриони веднага усетиха опасността от това, което наричаха "закъснял страх" и тутакси ревнаха с продрани гърла:

- Преброй сеее! Провери оръжие и имущество и докладвай на десетникааа!

Аврамий се овладя. За да не загуби пак самообладание, се замисли дали бе разумен ход да се отдалечават от Старата стена... огънят можеше да нахълта в Белия град... глупости, там останаха обучените за това стражници-огнеборци, които засега се бяха справили доста задоволително... Засега. Но ако маговете решаха, цял легион не би спрял пожарите... Кохортата продължаваше.

Вестоносците започнаха да се връшат. Щом легатът ги изслуша, заповяда сведенията да бъдат разгласени по манипулите за повдигане на духа, макар че вестите сами по себе си не бяха кой знае какъв повод за ликуване - Императорската армия (в състав от три кохорти; това Аврамий нареди да не се споменава, нека половината легион бъде армия...) се съсредоточаваше в района на една от превзетите резиденции на Небесната дъга.

Чак след това легатът се замисли над чутото от вестоносците и вдигна вежди. Повелителят не настъпваше, а събираше останалите му сили в един юмрук. Черният град пламтеше, значи нямаше с кого да се сражават там. Очевидно Императорът възнамеряваше да напуска, ако трябва с бой, столицата.

"Правилно решение - одобри замисъла на повелителя си Аврамий, докато задъханите вестоносци тичешком викаха "радостните" новини, преминавайки покрай колоната. Обшо взето положителната реакция на войниците не закъсняваше. Най-бурно, но и най-истерично изразяваха чувствата си бежанците. -С това опълчение трябва да внимавам... - отбеляза си той. - Час по скоро да ги разпределя по манипулите, за да влязат в крак и да не създават бъркотия... Да, Императорът е прав. Мелиин е на практика превърнат в развалини. Няма провизии за всички, сринати са укрепленията, опустошени са арсеналите. Пък и няма как да надвие маговете, ако ще си седи в столицата. Време е да се обсаждат и превземат кулите на Дъгата, докато не падне и последната твърдина и на седемте ордена... осемте, ако броим Безцветните от Нерг. Катурнем ли главните им шаб-квартири, нататък ще е по-лесно. Забавянето е опасно. Войната се пренася в провинциите.

Ох... колко сгоден момент за разни метежници, бандити и властолюбиви барони! Особено за източните бунтовници. Тия непременно ще откъснат от снагата на империята още живо месо -три-четири провинции, ако не и повече! И за Нехората е шанс. Ако са замисляли въстание, ако имат някакви тайни общества - и те ще се надигнат. Добре че не сме във времената на войната с Дану... кой знае как би свършило всичко, ако тези остроухи стрелци бяха живи сега..."

Кохортата без произшествия се присъедини към войската на Императора. Повелителят стоеше сред верните си пазачи Волни. Аврамий го видя зад плътна стена сурови спокойни лица и усети убождане на ревност - владетелят предпочиташе за лична охрана не човешки същества, а други... макар и най-близки до хората по облик и донякъде по нрав. Легатът си помисли, че ако зависи от него, би назначил за телохранители свои легионери - онези, които бяха загубили близки и роднини в Черния град. Омразата на Императора към маговете щеше да ги направи десетократно поверни .