Републиката на крадците [bg]

След няколко мъчителни секунди Локи чу стъпките на отдалечаващия се по коридора Брего. Сабета отново намъкна туниката си, свлече се по вратата и въздъхна с облекчение.

— Всички ще сме с шибани бели коси преди изгрев-слънце — каза Галдо. С Кало бяха приготвили камите си. Сега тънките оръжия от потъмнена стомана отново бяха прибрани. Въздухът в стаята изведнъж натежа от миризмата на кръв и нервна пот.

— Можем ли вече да се махаме оттук? — попита Дженора.

— Къде искаш да отидеш? — попита я в отговор Джийн.

— В Камор! — прошепна тя. — Богове, зная, че можете да направите… нещо! Знам, че не сте истински актьори.

— Успокой се, Дженора! — Локи се беше втренчил в обувките на Булидаци, стърчащи нелепо изпод леглото. — Не е да не се набиваш на очи. Как мислиш, дали хората няма да забележат, че си се измъкнала часове преди началния час на пиесата? Как ще те крием, докато пътуваме?

— С кораб тогава.

— Ако избягаш — каза Сабета, — ще закопаеш каквато и история да измислим, за да обясним случилото се. И ще оставиш леля си да поеме цялата вина. Ако не успеем да изградим солидна и достоверна история, хората на графинята ще ни хванат за изкупителни жертви.

— Дори и ако успеете да изградите солидна и достоверна история — каза Дженора, — така или иначе, ние сме съсипани. Поели сме отговорност, помните ли? Към ровокопачите, сладкарите, доставчиците на ел, на възглавници. Без пиеса ще сме затънали в толкова дългове, че по-добре веднага да отидем да се предадем в Кулата на плача.

— Ами божиите дела? — попита Кало. — Със сигурност няма да носиш отговорност, ако удари ураган. Или „Старата перла“ се срути.

— Разбира се, че няма — отвърна Дженора. — Но каквито и възможности да имате, не мисля, че се простират толкова далеч.

— Не, не толкова далеч — каза Кало. — Но сцената е направена от дърво.

— Пожар! Добра идея! — каза Галдо. — Ние двамата ще се справим. Влизаме и излизаме като сенки. Не ще отнеме и два часа.

— Дъските на сцената са алхимично вкаменени — каза Дженора. — Няма да се възпламенят просто ей така. Ще са ви необходими няколко каруци дърва, все едно ще поставяте проклета обсада.

— Значи, не можем да унищожим „Перлата“ — каза Сабета.

— Не можем и да избягаме — допълни Джийн. — Ще ни докара всякакви проблеми, а е и малко вероятно който и да е от нас да стигне до дома жив.

— А ако останем и не изиграем пиесата, ще ни оковат за дългове — каза Локи. — Най-малкото за дългове.

— Значи, има само един разумен начин на действие — каза Сабета.

— Да ни пораснат криле? — попита Кало.

— Трябва да се правим, че всичко е нормално. — Сабета броеше нещо на пръсти, докато говореше. — Трябва да изкараме Брего от проклетата сграда, за да имаме поле за действие. Трябва да изиграем пиесата.

— Вие сте луди! — каза Дженора.

— А след като я изиграем, ще известим на света новината за смъртта на Булидаци при обстоятелства, които не инкриминират никого, за когото ни е грижа.