За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Аз се връщам към началото на тази глава. Когато в един век или при едно управление виждаме как едни съсловия се стремят да увеличат властта си за сметка на други, ние лесно можем да се заблудим, ако приемем техните действия като белег за някаква порочност. Такова е нещастното положение на човека, че великите хора, отличаващи се с умереност, са рядко; и тъй като винаги е по-лесно да следваш своята сила, отколкото да я обуздаваш, може би измежду изтъкнатите личности е по-лесно да се намерят изключително добродетелни, отколкото изключително благоразумни.
Душата изпитва такова голямо наслаждение, когато господствува над другите души; даже тия, които обичат доброто, така силно обичат самите себе си, че няма човек, който да е толкова нещастен, че да се довери на собствените си добри намерения; и действително нашите действия зависят от толкова много обстоятелства, че е хиляди пъти по-лесно да вършиш добро, отколкото добре да вършиш това добро.
Глава Х
LII
Възраждането на римското право и резултатът от това възраждане. Промени в трибуналите
След като около 1137 г. били намерени Дигестите на Юстиниан, римското право сякаш възкръснало за нов живот. В Италия били създадени школи, в които то се преподавало; тогава вече са имали Кодекса на Юстиниан и Новелите. Аз вече казах, че това право придобило такава популярност, че засенчило лангобардските закони.
Благодарение на италианските учени правото на Юстиниан проникнало във Франция, където по-рано познавали само кодекса на Теодосий, тъй като законите на Юстиниан били създадени едва след установяването на варварите в Галия. Това право срещнало известно противодействие; но все пак то се задържало въпреки отлъчванията на папите, които покровителствували своите канони. Свети Людовик се мъчел да предизвика уважение към него чрез преводите на книгите на Юстиниан, направени по негово нареждане; ръкописите на тия преводи още се пазят в нашите библиотеки; аз вече казах, че от тях е заимствувано много при съставяне на Постановленията. Филип Красиви въвел преподаването на Юстиниановите закони (но само като «писан разум») в ония области, които са се управлявали чрез обичаите; а в областите, където е действувало римското право, те били приети като закон.
По-горе казах, че съдопроизводството чрез съдебен дуел не изисквало от съдиите големи знания; делата са се решавали съгласно местния обичай и според някои прости обичаи, усвоени чрез предания. По време на Боманоар е имало два различни начина на правораздаване; на едни места съдии били перовете, на други — байлифите, съдии-изпълнители; в първия случай перовете съдели според обичая на своя съдебен окръг; във втория — мъдри хора или старейшини посочвали на байлифите местния обичай. Всичко това не е изисквало никаква грамотност, никакви способности, никакво учение. Но когато се появил неясният кодекс на Постановленията, когато се появили други съчинения на юриспруденцията; когато било преведено римското право; когато то започнало да се преподава в училищата; когато започнало да се създава някакво изкуство за съдопроизводство и законознание; когато се появили самоуки-практици и юристи, тогава перовете и старейшините не били вече в състояние да съдят; перовете започнали да се оттеглят от сеньориалните съдилища, а и сеньорите с неохота ги събирали; при това съдебните дела — една толкова блестяща и приятна за благородничеството дейност, започнали да интересуват военните, а за тях това било само практика, която те нито са познавали, нито са искали да познават. Съдопроизводството чрез перове западнало, а съдопроизводството чрез байлифи се разпространило. В началото самите байлифи не съдели; те давали упътвания, а присъдите произнасяли старейшините. Но тъй като старейшините не били в състояние да съдят, започнали да съдят самите байлифи.