За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Това ставало толкова по-лесно, колкото всички са имали пред очи практиката на църковния съд; каноническото и гражданското право еднакво са спомагали за отстраняване на перовете.
По такъв начин бил забравен обичаят, според който съдията никога не съдел сам — един обичай, неизменно спазван в монархиите, както се вижда от салическите закони, капитулариите и първите автори, които са писали за съдебната практика по времето на третата династия. Злоупотребата в обратен смисъл, която е имала място само в местните съдилища, била ограничена и в известна степен коригирана с въвеждането на много места на длъжността заместник-съдия, с който съдията се съветвал и който е заменил предишните старейшини; в случаите, които са можели да доведат до прилагане на телесно наказание, съдиите са задължавали да поканят двама експерти със звания на учени; и най-сетне тоя вид злоупотреба загубила всякаква сила чрез въвеждането на изключителни улеснения при подаването на апелации.
Глава
XLIII
Продължение на същата тема
И така не законът е забранил на сеньорите да имат собствен съд; не законът е отменил дейността на перовете в тоя съд; не е имало такъв закон, който да е предписвал учредяването на длъжността байлифи; и не със закон е било предоставено правото на байлифите да съдят. Всичко това е станало малко по малко и по силата на обстоятелствата. Познаването на римското право, съдебните решения, сборниците с новозаписани обичаи — всичко това изисквало изучаване, на което неграмотните дворяни и народът били неспособни.
Единственият указ, който имаме по този въпрос, задължава сеньорите да избират своите байлифи из средите на миряните. Съвсем погрешно са гледали на този указ като на закон, който е създал длъжността «байлифи»; той не казва повече от това, което е казано в него. Нещо повече, той определя точния смисъл на своето предписание чрез мотиви, които посочва. «За да може — се казва в него — байлифите да бъдат наказвани за нарушения на техните задължения, необходимо е те да бъдат избирани измежду миряните.» Знае се какви са били привилегиите на духовенството в тия времена.
Не трябва да се мисли, че правата, с които някога са се ползували сеньорите и с които сега те не се ползуват, са им били отнети като нещо заграбено; много от тези права те са загубили поради нехайство; други са изоставили, защото различни промени, станали в течение на много векове, са направили съществуването им наред с тия промени невъзможно.
Глава
XLIV
За доказателството чрез свидетели
Съдиите, които не са имали други правила освен обичаите, обикновено при всеки възникнал в съда въпрос са се справяли чрез свидетели.
Когато съдебният дуел вече се използувал по-малко, започнали да прибягват към писмени разследвания. Но словесното доказателство, записано на книга, си остава винаги словесно доказателство; и използуването му водело само до увеличаване на разходите по съдопроизводството. Тогава били издадени правилници, които направили повечето от разследванията безполезни; били въведени официални регистри, които съдържали по-голямата част от исканите данни, като например благороднически произход, възраст, законорождение, брак. Написаното е свидетел, който трудно може да се подкупи. Имало е също така писмено изложени обичаи. Всичко това е било много разумно; по-лесно е да видиш в регистрите за новородените дали Пиер е син на Пол, отколкото да доказваш тези два факта чрез дълги разследвания. Ако в дадена страна има твърде много обичаи, по-лесно е да ги запишеш и съставиш от тях сборници, отколкото да задължаваш частни лица да доказват всеки един поотделно. Най-сетне бил издаден знаменитият указ, който забранявал да се приема доказателство чрез свидетели за дългове над 100 ливри, ако не е имало поне едно начало на писмено доказателство.
Глава Х
LV
Обичайното право във Франция
Франция се е управлявала, както казах, чрез неписани обичаи; а частните обичаи на всяко сеньориално владение съставяли гражданското право. Всяко сеньориално владение имало свое особено гражданско право, както казва Боманоар; и то е било толкова специфично, че този автор, на когото трябва да се гледа като на светило, като на огромно светило на това време, допуска, че в цялото кралство не е имало две сеньории, които да се управляват по един и същ закон.
Това изумително разнообразие се е дължало на две причини. За първата ще припомня това, което казах за местните обичаи; колкото до втората, тя се крие в различните обстоятелства на съдебните дуели; непрекъснато възникващите непредвидени случаи са водели, естествено, до въвеждането на нови обичаи.