За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Така законите на Свети Людовик не толкова са променили френското законодателство, колкото са дали възможност то да бъде променено; те са открили нови трибунали или по-скоро — пътища към тях; и когато станало лесно да се постигне един съд с всеобщ авторитет, решенията, които по-рано отговаряли само на обичаите на една или друга сеньория, образували нова всеобща юриспруденция. С помощта на Постановленията се стигнало дотам да се вземат общи решения, които по-рано въобще липсвали в кралството; и след като зданието било построено, оставили скелето да падне.
Така законите, които създал Свети Людовик, довели до резултат, какъвто не можело да се очаква от едно образцово законодателство. Понякога е необходимо да минат векове, за да се подготвят някои промени; но събитията назряват и превратът става.
Парламентът станал последната инстанция почти по всички дела на кралството. По-рано той е разглеждал само дела между херцози, графове, барони, епископи, абати или между краля и неговите васали — по-скоро в техните отношения към политическия, отколкото към гражданския ред. По-късно станало необходимо заседанията на парламента да се водят на едно място и той да се събира постоянно; най-сетне били създадени много парламенти, за да бъдат те достатъчно за всички дела.
Щом парламентът станал постоянно учреждение, започнали да компилират неговите решения. Жан дьо Монлюк съставил при управлението на Филип Красиви сборник от тия решения, които днес носят наименованието Старинни протоколи (Les registres Olim).
Глава Х
L
Как била възприета формата на юридическите декреталии
Но как е станало така, че при изоставянето на установените форми на съдопроизводство новите форми били заимствувани главно от каноническото, а не от римското право? Причината за това е, че църковните съдилища, които били винаги пред очи, са следвали формите на каноническото право и не е познат нито един съд, който да е следвал формите на римското право. При това границите между църковната и светската юрисдикция по това време са били твърде неопределени; имало е хора, които са се обръщали и към едните, и към другите съдилища; имало е дела, които са се гледали и от едните, и от другите. Изглежда, че светската юрисдикция е запазила за себе си само делата, свързани с феодите, както и престъпленията, извършени от миряни, и то в случаите, когато въпросите на вярата не са се засягали. Защото за дела, отнасящи се до съглашения и договори, макар те да са били предмет на светския съд, се е прибягвало до църковни съдилища, които, след като са нямали законно право да накарат светския съд да приведе в изпълнение техните решения, са го заставяли да се подчини, но по пътя на отлъчването. При тия условия светските съдилища, когато са искали да променят съществуващия ред на съдопроизводство, възприемали реда в църковните съдилища, защото той бил известен; те не са възприемали съдопроизводството на римското право, тъй като е било съвсем непознато; по практическите въпроси ние знаем само това, което съществува в практиката.
Глава Х
LI
Приливи и отливи в духовната и светската юрисдикция
Тъй като гражданската власт се е намирала в ръцете на безкрайно множество сеньори, за църковната юрисдикция е било лесно да разширява с всеки изминат ден обхвата си; но разстройвайки сеньориалната юрисдикция, тя спомагала с това за разширяване на кралската юрисдикция, която пък малко по малко ограничавала дейността на църковния съд и той се оттеглил в предишните си граници. Парламентът, който взел във формите на своето съдопроизводство всичко добро и полезно от църковните съдилища, скоро видял и техните злоупотреби; и понеже кралската юрисдикция се засилвала с всеки изминат ден, тя била все повече в състояние да се справи с тия злоупотреби, които наистина ставали нетърпими; и без да ги изброявам тук, аз ще се позова на Боманоар, Бутийе и разпорежданията на нашите крале. И ще отбележа само ония от тях, които са засягали най-пряко общественото благосъстояние. За тия злоупотреби ние знаем от решенията, с които са били премахнати. Тях ги е въвело тъмното невежество; но се появява някакъв лъч светлина и те изчезват. От мълчанието на духовенството може да се съди, че самото то е тръгнало пред реформата; и това, като се взема под внимание природата на човешкия дух, заслужава похвала. Всеки човек, който, умирайки, не е отделял за църквата част от имуществото си, е давал пример за това, което се казвало «да умреш непокаял се»; и той бивал лишаван от причастие и църковно погребение. Ако някой умрял, без да е направил завещание, роднините му били длъжни да се обърнат към епископа с молба да назначи арбитражен съд, който да определи заедно с тях онази част от имуществото, която умрелият е трябвало да даде на църквата, ако е бил направил завещание. Новобрачните не можели да спят заедно първата нощ или даже следващите две нощи, ако не са купили разрешение за това; избирани били именно тия три нощи, защото от следващите не можело да се очакват много пари. Парламентът коригирал всичко това. В глосара на френското право от Раго ние намираме една присъда против амиенския епископ именно по тоя повод.