Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
27.
Липсващите брънки на канела
Тук завършва „Хроника на птицата с пружината“ — 8.
От файла излязох в менюто и кликнах върху „Хроника на птицата с пружината“ — 9. Исках да прочета продължението на историята. Но вместо новия файл видях съобщение:
Код R24 — отказан достъп до „Хроника на птицата с пружината“ — 9.
Избрах 10 — същият резултат.
Код R24 — отказан достъп до „Хроника на птицата с пружината“ — 10.
Същото се случи и с 11, и с останалите файлове, включително с 8. Нямах представа какъв е този „Код R24“, но той очевидно не ме допускаше никъде. Когато отворих „Хроника на птицата с пружината“ — 8, очевидно бях имал достъп и до останалите файлове, но сега, след като бях отворил и затворил 8, всички бяха заключени. Или може би програмата не даваше постоянен достъп.
Седях пред компютъра и се чудех какво да измисля. Но нямаше как. Това беше невероятно изпипан свят, сътворен в съзнанието на Канела и подчинен на неговите правила на играта. А аз не ги знаех. Отказах се от опитите и изключих компютъра.
Нямаше съмнение, че „Хроника на птицата с пружината“ — 8 е история, разказана от Канела. Той беше написал на компютъра шестнайсет разказа със заглавието „Хроника на птицата с пружината“ и по една случайност аз бях избрал и прочел 8. Ако всички са с подобен обем, от шестнайсетте щеше да стане доста дебела книга.
Какво ли означаваше 8? Думата „хроника“ в заглавието вероятно подсказваше, че разказите са свързани в хронологичен ред и че 8 идва след 7,9 идва след 8 и така нататък. Беше близко до ума, но такова предположение не е непременно вярно. Възможно е разказите да са подредени и по друг начин. Например отзад напред, от настоящето към миналото. При по-дръзко предположение това можеше да са шестнайсет различни варианта на един и същ случай, разказани успоредно. При всички положения историята, която бях избрал, бе продължение на онова, което Индийско орехче, майката на Канела, ми беше разказала за войниците, избили през август 1945 година някои от животните в зоологическата градина на Синдзин. Разказът на Канела се разгръщаше в същата зоологическа градина, но на следващия ден, главно действащо лице отново беше бащата на Индийско орехче и дядо на Канела — безименният ветеринар.
Нямаше начин да разбера доколко разказът е достоверен. Дали той беше изцяло плод на въображението на Канела, или някои неща в него се основаваха на действителни събития? Индийско орехче ми беше споменала, че не знае „абсолютно нищо“ за съдбата на баща си след деня, когато го е видяла за последен път. А това означаваше, че разказът няма как да е напълно достоверен. И все пак не бе изключено някои от подробностите да се основаваха на исторически факти. Беше възможно в такова размирно време някои от кадетите във военната академия на Манджоу-го да са били екзекутирани и погребани в общ гроб в зоологическата градина на Синдзин и след войната японският офицер, на когото е била възложена операцията, също да е бил екзекутиран. По онова време случаите на дезертьорство и бунтовете в армията на Манджоу-го съвсем не са били рядкост и макар да беше странно, че избитите кадети китайци са били облечени в бейзболни екипи, това също си беше възможно. Канела е знаел тези факти: може би ги беше обединил с образа на дядо си, както си го е представял, и е съчинил своя си история.
Но защо все пак беше написал тези разкази? Защо му е било да ги измисля? И защо беше сметнал за необходимо да използва за заглавието думата „хроника“? Ето за какво си мислех, докато седях на канапето в „пробната“ и въртях в пръстите си цветната креда.
Вероятно трябваше да прочета и шестнайсетте разказа, за да намеря отговорите на въпросите си, но дори само след прочита на 8 бях добил някаква, макар и смътна, представа какво търси Канела в онова, което пише. Искал е да изследва задълбочено смисъла на своето съществуване.
И се надява да го открие в събитията, предхождали раждането му.
За да го постигне, трябва да запълни някои неясноти в миналото, до които не може да се добере от настоящето. Но в написаното се опитва да вплете липсващите брънки. От разказите, чути от майка му, изгражда други разкази в стремежа да възсъздаде тайнствения образ на дядо си. От разказите на майка си беше заимствал като цяло и подхода, който прилагаше, без да го променя, и по-точно схващането, че фактът може и да не е истина, а истината може да не се свежда до факти. За Канела вероятно не бе толкова важен въпросът кои части в разказа са подплатени с факти и кои — не. За него е било важно не какво е направил дядо му, а какво може да е направил. Научавал е отговорите на въпросите си от своите собствени разкази.