Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Сега жив бе останал само плененият млад китаец с номер 4 върху горнището на екипа. Тримата пребледнели войници накъсаха от растенията в краката си широки листа, за да избършат окървавените щикове. По остриетата беше полепнала не само кръв, но и странна на цвят телесна течност и късчета плът. Наложи се да късат още доста листа, докато лъснат метала на остриетата.
Ветеринарят се учуди, че са оставили жив номер 4, но реши да не пита. Лейтенантът извади поредната цигара и я запали. Почерпи и ветеринаря, който взе мълком цигарата, захапа я и драсна клечка кибрит. Ръката му не трепереше, но я чувстваше като схваната, сякаш палеше кибрита с ръка в дебела ръкавица.
— Тези младежи са кадети в офицерската школа на Манджоу-го — обясни лейтенантът. — Отказали са да участват в защитата на Синдзин. Снощи са убили двама от преподавателите японци и са се опитали да избягат. Заловени са по време на нощната проверка, четирима са убити на място и хванахме останалите четирима. Други двама избягаха в тъмното. — Лейтенантът прокара длан по брадата си. — Опитали са да се измъкнат в бейзболни екипи. Вероятно са решили, че ако са в униформи, ще ги пипнат като дезертьори. Или ги е било страх да не ги заловят в униформи на Манджоу-го частите на комунистите. Единственото, което са можели да облекат в школата освен униформите, са екипите на бейзболния отбор. Затова са откъснали имената и са побягнали. Може би не знаете, но школата има страхотен отбор. Ходеха на приятелски мачове в Тайван и Корея. Този тук — лейтенантът махна към завързания за дървото — е капитан на отбора, има страхотен удар. Според нас точно той е организатор на бягството. Убил е двамата преподаватели с бухалка. Преподавателите знаели, че в казармата има брожения, и решили да не раздават оръжие, освен ако не е крайно наложително. Но забравили бейзболните бухалки. И двамата са с разцепени черепи. Сигурно са умрели на място. Два съвършени удара. Ето я бухалката.
Лейтенантът каза на ефрейтора да му я донесе. Подаде я на ветеринаря. Лекарят я хвана с две ръце и я вдигна пред лицето си като играч, който се готви за удар. Бухалката беше най-обикновена, с не особено добра изработка, с грапава повърхност. Но беше тежка и много използвана. Дръжката бе почерняла от потта. Не приличаше на оръжие, което снощи да е убило двама души. След като я подържа, за да усети тежестта й, ветеринарят я върна на лейтенанта, който замахна вещо с нея няколко пъти.
— Играете ли бейзбол? — попита той лекаря.
— Като малък играех непрекъснато.
— А сега?
— Вече не си падам по бейзбола — отговори лекарят и понечи да попита: „А вие, лейтенанте?“, но преглътна думите.
— Заповядаха ми да го убия със същата бухалка, която е използвал — обясни сухо офицерът и почука по земята с бухалката. — Око за око, зъб за зъб. Между нас да си остане, но според мен тая заповед е безсмислена. Какво ще спечелим, като убием тези китайци? Вече не са ни останали самолети, не са ни останали бойни кораби, елитните войски са избити. За стотна от секундата някакъв вид особена нова бомба е сринала до основи град Хирошима. Или ще ни пометат от Манджурия, или ще ни изтребят до крак и Китай отново ще принадлежи на китайците. Вече сме избили достатъчно китайци, няколко повече не променят нищо. Но заповедите са си заповеди. Аз съм воин, длъжен съм да ги изпълнявам. Вчера избихме тигрите и леопардите, днес трябва да избием тези момчета. Затова гледайте хубаво, докторе. Ето още един начин човек да умре. Лекар сте, вероятно сте свикнали с ножове, кръв и вътрешности, ала едва ли сте виждали да убиват някого с бейзболна бухалка.
Лейтенантът заповяда на ефрейтора да отведе играча с номер 4, бейзболиста с най-добрия удар, до трапа. Отново му вързаха ръцете зад гърба, после му завързаха очите и го накараха да коленичи на земята. Беше висок и широкоплещест младеж, ръцете му бяха дебели колкото бедрата на повечето хора. Лейтенантът повика един млад войник и му връчи бухалката.
— Убий го с това — нареди той.
Младият войник застана мирно й изкозирува, после взе бухалката, но след като я хвана с две ръце, продължи да стои като вкаменен. Явно не схващаше как трябва да убие с бейзболна бухалка китаец.