Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
След като ветеринарят беше освободен от хватката на мъртвеца, войниците измъкнаха и него, и лейтенанта от гроба. Ветеринарят седна на тревата и няколко пъти си пое дълбоко въздух. След това си погледна китката. Пръстите на мъжа бяха оставили пет яркочервени следи. Уж беше горещ августовски следобед, а лекарят усети, че е премръзнал до кости. „Никога няма да се избавя от този студ — помисли той. — Човекът наистина искаше да ме отмъкне със себе си.“
Лейтенантът сложи пистолета на предпазител и го върна в кобура. За пръв път стреляше по човек. Но се опита да не мисли за това. Войната още не беше свършила, щяха да умират още хора. Той можеше да остави тежките мисли за по-нататък. Избърса в панталона потната си дясна длан, после заповяда на войниците, които не бяха участвали в екзекуцията, да заровят ямата. Над трупове вече се виеше огромен рояк мухи.
Младият войник продължи да стои като вцепенен с бухалката в ръце. Сякаш не можеше да отлепи пръсти от нея. Лейтенантът и ефрейторът не го закачаха. Младежът уж беше станал свидетел на целия низ от събития: как „мъртвият“ китаец най-неочаквано хваща ветеринаря за китката, как двамата падат в гроба, как лейтенантът скача вътре, за да довърши китаеца и сега как другите войници запълват трапа. Но той гледаше и нищо не виждаше. Слушаше птицата с пружината. Както и вчера следобед, тя беше на някое дърво и издаваше звука „чагъъърт-чагъъърт“, сякаш навиваше пружина. Войникът погледна нагоре, за да открие посоката, от която идва писъкът, ала не видя никаква птица. Усети, че му се гади, но не толкова силно, както предния ден.
Докато слушаше навиването на пружината, младият войник виждаше откъслечни образи да изникват един по един пред него и после да избледняват. След като съветските части им изземеха оръжието, младият лейтенант щеше да бъде предаден на китайците и обесен заради тези екзекуции. Ефрейторът щеше да умре от холера в концентрационен лагер в Сибир: щеше да бъде хвърлен в барака изолатор и да бъде зарязан там, докато умре, макар че всъщност просто щеше да е припаднал от недояждане, без да е болен от холера, във всеки случай не и преди да го затворят в бараката за болни. Ветеринарят с белега на лицето щеше да умре една година по-късно при злополука. Макар и цивилен, съветските власти щяха да го арестуват като помагач на военните. Щеше да работи в дълбока шахта в сибирски рудник, където щеше да се удави заедно с много други пленници войници при наводнение. „А аз…“, помисли си младият войник с бухалката в ръцете, но не успя да види собственото си бъдеще. Не виждаше дори онова, което се разиграваше пред него. Затвори очи и заслуша вика на птицата с пружината.
После си спомни изведнъж океана: океана, който беше гледал от палубата на кораба, плаващ от Япония за Манджурия. Никога дотогава или след това не беше виждал океан. Това бе станало преди осем години. Младият войник още помнеше миризмата на соления въздух. Океанът бе едно от най-големите неща, които той беше зървал през живота си: по-голям и по-дълбок от всичко, което си представяше. Според времето и мястото променяше цвета, формата и нрава си. Пробуждаше в сърцето на младия войник голяма тъга и същевременно му носеше спокойствие и утеха. Дали щеше да го види отново? Отпусна пръсти и бухалката падна на земята. Тя се удари с глух звук в пръстта. След като пусна бухалката, младежът усети, че още повече му се повдига.
Птицата с пружината продължаваше да пищи, но никой друг не можеше да чуе зова й.
Тук завършва „Хроника на птицата с пружината“ — 8.